четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Индивидуалните права. Mоралът. Етичният кодекс. Доминиращата етика.Oбществото над моралния закон.Конфуциански капитализъм.

.


Днес в българското общество има съзнание за криза,а липсва обществен морал,липсват традиции, осъзнава се необходимостта от сериозни, в някои отношения драматични промени, но липсва яснота за предстоящото има някаква абстрактна представа за европейско бъдеще.
Концепцията за индивидуалните права е нова за човешката история и повечето хора не я осъзнават напълно. В съответствие с двете теории в етиката, мистичната и социалната, някои мислители твърдят, че правата са дар от Бога, а други - че са дар от обществото. В действителност източник на правата е човешката природа. Няма такова нещо като "право на работа" - има само право на свободна размяна,- правото на определен човек да приеме определена работа, ако друг човек избере да го наеме. Няма "право на дом", има само правото на свободна размяна: правото да се построи или закупи къща. Няма "права на справедлива заплата" или "справедлива цена", ако никой няма желание да я плати, да наеме съответния човек или да закупи неговия продукт. Няма "права на потребителите" на мляко, обувки, филми или шампанско, ако нито един производител не иска да ги произвежда (има само правото всеки да си ги произвежда сам). Няма "права" на специални групи, няма "права на фермерите, на работниците, на бизнесмените, на работниците, на работодателите, на старите, на младите, на неродените". Съществуват само Правата на Човека - правата, притежавани от всеки отделен човек и от всички хора като индивиди.
Mоралът е кодекс, приложим за индивида, но не и за обществото. Обществото е поставено извън моралния закон, като негово въплъщение или източник, или изключителен тълкувател- и втълпяването на самопожертвователната преданост към обществения дълг е смятано и втълпявано дълги години за основната цел на етиката в човешкото битие.
Всяка политическа система е базирана на определен етичен кодекс. Доминиращата етика в историята на човечеството подчинява индивида на някакъв по-висш авторитет, бил той мистичен(религиозен) или социален.  Tъй като обществото е само определен брой индивиди, това на практика означава, че тези, които управляват обществото, са освободени от моралния закон; субект само на традиционните ритуали, те държат цялата власт и изискват сляпо подчинение - по силата на принципа, че , което е добро за обществото е добро за индивида.
Oбществото стои над моралния закон като всемогъщ, върховен култ. Така, политически, всичките тези системи са разновидности на едно аморално общество.Индивидуалните права са разпростиране на морала в социалната система - като ограничение на властта на държавата, като защита на човека от грубата сила на колектива, като подчиняване на силата на правото.
Съединените щати години наред бяха морално общество,разглеждаха човека като цел сам по себе си, а обществото - като средство за мирното, порядъчно, доброволно съжителство на индивиди. Всички предходни системи поддържаха тезата, че животът на отделния човек принадлежи на обществото, че обществото може да се възползва от него, както пожелае и че всяка свобода, с която се ползва, му е дадена като услуга, с позволението на обществото, и може да бъде оттеглено по всяко време. Съединените щати поддържаха тезата, че животът на отделния човек е негов по право (което означава: като морален принцип и по природа), че правото е собственост на отделния индивид, че обществото няма права, и че единствената морална цел на правителството е защитата на индивидуалните права. Правото на живот е източник на всички права - и правото на собственост е тяхното единствено приложение. Без права на собственост никакви други права не биха били възможни. Тъй като човек трябва да поддържа живота си посредством своите собствени усилия, ако той няма право върху продукта на тези усилия, то той не разполага със средства да поддържа живота си. Човек  е особен вид същество - рационално същество- и че не може да функционира успешно по принуда, а правата са необходимо условие за неговия индивидуален способ на оцеляване.Нарушаването правата на човека означава той да бъде принуден да действа противно на своята собствена преценка, или да се експроприират неговите ценности. По същество има само един начин да се постигне това - чрез използването на физическа сила. Потенциалните нарушители на правата са два: престъпниците и правителството. 
Правителствата са институционализирани, за да гарантират правата на индивида и това дава единственото валидно оправдание на правителството и дефинира неговата основна присъща цел: да защитава правата на човека, защитавайки го от насилие. Резултатът е модел на цивилизовано общество, което - за краткия промеждутък от около сто и петдесет години - Америка почти беше постигнала.  Това беше основното значение и намерението на политическата философия на Америка, скрито в принципа за индивидуалните права. Но то не беше нито формулирано , нито напълно прието, нито последователно прилагано,а в последните години напълно забравено. Нека погледнем и на изток.Конфуциански капитализъм   означава, да погледнете на семейството като основна икономическа единица и преминаването към консенсус в рамките на семейството, както и приемането от страна на държавата да се грижи за хуманното отношение към средната класа.В същото време печели популярност израз "конфуциански предприемач" въпреки, че този израз може да изглежда необичайно с оглед на факта, че Конфуций сам не насърчават търговските отношения. Като всяка нова концепция, тя не дава точното значение и се отнася до една доста неясен набор от традиционните китайски добродетели, сред които на първо място е търпение, доброта, благочестие, спестовност, при липса на алчност. Китайците вярват, че  е просто един "бизнесмен, притежаващ култура на предприемачество". Конфуциански предприемач е бизнесменът,който също е и учен и кой е усвоил същността на традиционната китайска култура и сега се отдава на реално използване на техните знания и тяхната култура и подкрепя тесни връзки с политическия елит.  Много важно да се приведе поведението на едно лице в съответствие с конфуциански норми на поведение и морал, като благосклонност, справедливост, умереност, предпазливост и искреност. 

Конфуций: Беседи и размисли
Проданов, В. Етика на държавния социализъм.
Капитализмът и човешките права - Айн Ранд
„Юда Искариотски” – 1907


.

Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.