понеделник, 18 април 2011 г.

СТРАСТНАТА СЕДМИЦА-БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА


СТРАСТНАТА СЕДМИЦА


Богослуженията през последната седмица преди Пасха припомнят последните дни от земния живот на Господ Иисус Христос, за неговите страдания, смърт и погребение. Тази седмица се нарича „Страстна", т.е. в превод от църковнославянски „Страдалческа". Нарича се и „Велика" поради значението на великите събития, станали през нея.
Св. Йоан Златоуст учи: „През тази седмица е премахната древната тирания на дявола, потъпкана е смъртта, вързан е силният (врагът) и са разпръснати неговите оръжия; заличен е грехът, премахната е клетвата и е отворен раят; небето не е вече недостъпно, хората се приближават до ангелите, разделящата преграда е вдигната, границите - заличени. Бог на всемира е примирил небето и земята".
Богослуженията през тази велика по смисъл и съдържание седмица са белязани и с външно величие. Те са украсени с мъдро подбрани пророчески, апостолски и евангелски четива, възвишени, вдъхновени песнопения и дълбокосъдържателни, благоговейни обреди. Всичко онова, което в Стария Завет е предизобразено или предсказано, а в Новия Завет е изобразено или казано за последните дни и часове от земния живот на Богочовека - всичко това е събрано от Църквата в един жив и величествен образ, който постепенно се разкрива пред нас в богослуженията на Страстната седмица.
Богомолците, присъстващи през тези дни в храма, имат възможност последователно да се пренесат мислено и духовно в Йерусалим, на Елеонската планина, в Сионската горница, в Гетсиманската градина или в градината на Йосиф Ариматейски. Богослуженията през тази седмица ни сближават с отиващия на доброволни страдания Спасител. Те ни дават безценната възможност мислено да съзерцаваме пролятата за нас Негова пречиста кръв, да чуваме като че ли непосредствено от Неговата уста последните Му предсмъртни думи и наставления. Като присъстваме през Страстната седмица на богослуженията, които ни представят живо и образно всички събития от последните земни дни на Господ Иисус Христос, които все едно че се извършват пред очите ни, ние, християните, заедно със своя Спасител вървим към Голгота и се разпъваме заедно с Него - „сшествуем Ему и сораспинаемся Ему", както се пее в църковната песен.
Страстната седмица е знаменателно време. Тогава християнските души се извисяват и се настройват за възприемане на най-възвишените мисли и чувства. Св. Йоан Златоуст свидетелства, че първите християни в горещото си желание да бъдат неотстъпно с Господа през последните дни от земния Му живот, през Страстната седмица задълбочавали молитвите си и засилвали подвига на поста. Те, като подражавали на Господа, Който единствено от обич към падналото човечество претърпял големи страдания, се стараели да бъдат добри и снизходителни към немощите на своите братя и да извършват колкото може повече дела на обич и милосърдие. Като смятали за неприлично да произнасят осъждания и да издават присъди в дните на нашето оправдание чрез пречистата кръв на Непорочния Агнец, те прекратявали всякакви искове, съдопроизводства в обществени места, спирали всякакви спорове и наказания и дори освобождавали за този период затворниците от веригите им, ако не били уличени в тежки углавни престъпления.

ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК


Zhenihut.JPG„Ето, Младоженецът иде в полунощ и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е онзи, когото намери безгрижен. Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да не останеш вън пред затворените врата на царството, но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си Боже, заради Богородица помилвай ни!" (Тропар, гл. 8)
В богослуженията през този ден св. Църква приканва вярващите да съпътстват Христос, да се разпънат заедно с Него, да умрат в Негово име за всички житейски наслади, за да живеят с Него.
Като сближава в тайнственото съзерцаване събитията от Стария и Новия Завет, св. Църква ни показва бъдещите страдания на Спасителя в старозаветния предобраз на целомъдрения Йосиф, който, бидейки невинен, бил унизен и продаден в робство от братята си, но после пак бил въздигнат от Бога. В синаксара на този ден се казва: „Йосиф е предобраз на Христос, защото и Христос става обект на завист за Своите едноплеменници - юдеи; Той бива предаден от ученика Си за тридесет сребърника, бива заключен в мрачен, тесен ров - гроба, но като въстанал от него чрез собствената Си сила, се възцарил над Египет - т.е. над всякакъв грях и окончателно го победил, станал владика над целия свят, човеколюбиво ни е изкупил чрез даруването на тайнствената пшеница и ни храни с небесния хляб - животоносната Си плът".
От евангелските събития св. Църква припомня изсъхването набезплодната смоковница, която символизира юдейското общество, при което Иисус Христос не намерил истинския плод, а само лицемерната сянка на закона. Тази смоковница е изобличена и прокълната от Него. Тя символизира също така и всяка душа, която не принася плод на покаяние.
Освен притчата за изсъхналата смоковница утринното Евангелие ни назидава чрез разказаната от Спасителя именно на този ден притча за неправедните лозари, убили първо слугите на господаря си, а после и изпратения от него син.
Тази притча изобразява ожесточаването на юдеите, които първо убивали пророците си, а след идването на земята на Божия Син, убили и Самия него. Тя се отнася също и за християните, които нарушават апостолските и светоотеческите заповеди и чрез това продължават да разпъват Божия Син чрез своите прегрешения.
В литургийното евангелско четиво св. Църква напомня за съдбата на богоотстъпния юдейски народ и свършека на света, предречени от Иисус Христос. Чрез описване на големите и многобройни бедствия и признаците, предшестващи разрушаването на Йерусалим и края на вековете, вярващите се подбуждат въпреки злото, в което лежи светът, към великодушие, безпристрастие, търпение, молитва и духовно бдение. Те се утешават от общението на Спасителя за разпространяването на Евангелието из целия свят и съкращаване на бедствията „заради избраните" (Мат. 24:14, 22).
Мисли за последния час, окаяна душо, и се пази да не бъдеш посечена като смоковницата. Трудолюбиво разработвай дадения ти талант, като бодърстваш и викаш: да не остана вън от Христовия чертог!

ВЕЛИКИ ВТОРНИК


„В Твоите светлости как ще вляза аз недостойният?... Защото, ако дръзна да вляза в чертога, дрехата ми ме изобличава, понеже не е брачна, и свързан ще бъда изхвърлен от ангелите. Господи, очисти сквернотата на душата ми и ме спаси като човеколюбец" (стихира, гл. 1)
На утренята на този ден се припомнят събитията, описани от св. евангелист Матей (Мат. 22:15-46; 23:1-39). Но най-вече богослужението във Велики вторник черпи съдържанието си от притчата за десетте девици, за талантите и за Второто Христово пришествие. Чрез тези възпоменания св. Църква напътства вярващите към духовно бодърстване в името на Господните страдания за нас; към разумното разпореждане на даруваните ни сили и способности, особено в делата на милосърдието. В своите песнопения св. Църква в този ден с особена настойчивост ни внушава задължителното за нас духовно бодърстване и религиозно-нравствено усъвършенстване.
Младоженецо Христе, направи ни участници заедно с мъдрите девици в Твоето небесно царство и ни причисли към избраното Твое стадо, защото си благ и човеколюбец!

ВЕЛИКА СРЯДА


Повече от блудницата върших беззакония, Благий. Никакви покайни сълзи не Ти принесох. Но мълчаливо се моля, падам пред Тебе и целувам Твоите пречисти нозе, за да получа прощение на греховете от Тебе, Спасителя, Когото призовавам: Избави ме от моите скверни дела!
Нощта срещу сряда Господ е прекарал във Витания (Мат. 26:6-17). Тук, в дома на Симон Прокажения, една жена „грешница" е възливала скъпоценно миро върху главата на Спасителя, когато Той седял на трапезата. През това време в съвета на първосвещениците, книжниците и старейшините вече било решено да заловят Спасителя чрез хитрост и предателство и да Го убият.
Тук, противоположно на жената грешница и на нейната безкористна постъпка, в неблагодарната душа на Юда, един от дванайсетте ученици на Господа, се зародило престъпното намерение да предаде на беззаконния съвет своя Учител и Господ.
Затова в църковната служба на Велика сряда се прославя жената грешница и се порицава и проклина сребролюбието и предателството на Юда.
„Господи, падналата в много грехове жена, като усети Твоето Божество, взе чин на мироносица и като ридаеше, принесе Ти миро преди погребението. Горко ми, казваше тя, понеже за мене е нощ - невъздържаното блудство, мрачното и безлунно силно влечение на греха! Приеми потоците мои сълзи Ти, Който чрез облаците произвеждаш водата в морето. Наклони се към моите сърдечни въздишки Ти, Който чрез неизказаното Твое снизхождение наведе небесата! Дай да целуна и отрия с косите на главата си Твоите пречисти нозе, чийто шум Ева в рая по пладне като чу, уплашена се скри. Кой ще изследва, Душеспасителю, Спасе мой, множеството мои грехове и бездната на Твоите съдби? Не презирай мене, Твоята рабиня, Ти, Който имаш безмерна милост" (Слава, глас 8).
Св. Йоан Златоуст пише: „Изпълни се онова, което Христос предсказал за жената грешница. Където и да отидеш във вселената, навсякъде се възвестява за тази жена, макар че тя не е знаменита и не е имала много свидетели. Кой тогава възвестил и проповядвал всичко това? - Силата на Оногова, Който предрекъл това. Измина много време, но паметта за това събитие не е заличена. И персийците, и индийците, и скитите, и тракийците, и сарматите, и маврите, и жителите на Британските острови повествуват за това, което е направила жената грешница в дома на Симон Прокажения". А за Юда Златоустият учител казва: „Ще попиташ - как така Юда е станал предател, когато той е призован от Христос? Бог, когато призовава при Себе Си хората, не принуждава и не насилва волята на тези, които не желаят да изберат добродетелността. Той убеждава, съветва, прави всичко възможно да ги подбуди да станат добри. Но ако някои не живеят да станат добри, Той не ги принуждава".
Христе Боже, Който бе помазан с драгоценно миро, избави ни от страданията, които ни сполетяват и ни помилвай, защото си благ и чевоколюбец! Амин!

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК


В богослужението на този ден се припомнят събитията, станали преди пътя на Спасителя към дороволните страдания - извършването от Иисус Христос на последната пасхална вечеря, на която Той измива краката на учениците Си и установява тайнството Евхаристия, както и предаването Му.
В апостолското четиво са изобразени установяването на тайнството и неговата цел, а и начините за достойното му приемане. В деня на установяването на това най-свято тайнство св. Църква особено призовава вярващите към причастяване с Тялото и Кръвта на Спасителя, все едно че това става от ръцете на Самия негов Божествен Учредител. Дори тържествената Херувимска песен на тази св. Литургия се изпуска и вместо нея се пее трогателната песен, изобличаваща Юда и призоваваща към подражаване изповедта на Благоразумния разбойник: „Вечери Твоея тайния". Също така и обичайната похвална песен към св. Богородица се заменя с ирмос от канона, в който вярващите се приканват на Христовата вечеря, към приемане на предложената от Христос безсмъртна трапеза.
Евангелското четиво разказва за събитията, станали преди, по време и след Тайната вечеря и е подбрано от евангелистите Матей, Марко и Йоан.
На множеството съдбовни събития, станали на този ден, съответстват трогателните чувства и размисли, съдържащи се в богослужебните песнопения. Като съзерцава Спасителя в последните минути преди страданията Му, Църквата в своите песнопения дълбоко страда и скърби. Като знае обаче Кой е този Страдалец, защо и заради кого Той отива на кръстна смърт, св. Църква дава място и на чувството на благоговейна обич към Отиващия на доброволни страдания.
Като прославя безкрайната обич на Спасителя, вземащ цялата тежест на човешките грехове и неизразимото смирение на Измиващия нозете на Своите раби, св. Църква благоговее пред Чашата на вечния живот, предложена от Създателя. Славослови молитвата с кървава пот в Гетсиманската градина на Спасителя, Който ни преподава свет пример - именно в молитвата да търсим утешение и опора сред скърбите в носенето на нашия кръст в живота и в часа на приближаващата се смърт.
След утренята се пее следният (отпустителен) тропар: „Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха, тогава злочестивият Юда обзет от сребролюбие, се помрачаваше и Тебе, праведния съдия, предаде на беззаконните съдии. Погледни, любителю на богатства онзи (Юда), който заради тях се обеси. Бягай от ненаситната душа, която се одързости да направи това на Учителя. Господи, Който си благ към всички, слава на Тебе".

ВЕЛИКИ ПЕТЪК („РАЗПЕТИ ПЕТЪК")


Днес виси на дърво Този, Който раздели земята от водите; с венец от тръни се увенчава Този, Който е цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този Който (в Йордан) освободи Адам; с гвоздеи се приковава Младоженецът на Църквата; с копие се прободе Синът на Дева. Покланяме се, Христе, на Твоите страдания. Покажи ни славното Твое Възкресение.
Цялото богослужение на Велики петък е посветено на благоговейното и трогателно припомняне на спасителните страдания и кръстната смърт на Богочовека. Всеки час от този ден е нов подвиг при изкупителните страдания на Спасителя. Отзвукът на тези страдания се чува във всяка дума на православното богослужение, което изразява единствено и несравнимо както силата на умилението и трогателността, така и дълбочината на безграничното състрадание към страдащия Спасител.
Като ни пренася мислено през изминалите векове, св. Църква като че ли ни води към подножието на Христовия Кръст, издигнат на Голгота, и ни превръща в свидетели на мъченията на Спасителя.
Сутрешното богослужение възпроизвежда страшната нощ. Мракът на природата, мракът на черната злоба на юдеите, търсещи да Го убият, смъртните скърби и Изкупителя в мрака на Гетсиманската градина, Неговото унижение от ученика и враговете - всичко това засилва ужаса от оная нощ. Пред мисления поглед на молещите се в храма се сменят тъжните и ужасни картини. От една страна, се вижда Той, облят от небесна светлина, Създателят на всичко, Спасителят, изцелявал болни, отварял очите на слепи, възкресявал мъртви... Дори и сега Той, като превъзмогва Своите мъчения, скърби не толкова за Себе Си, колкото за Своите мъчители, не за Своите рани, но за нравствените рани на онези, които Го подлагат на унижения и мъчения.
С адска злоба нанасят рани и Го измъчват облагодетелстваните от Него: за маната те Му връщат жлъчка, за водата - оцет, за цялата Му обич към тях - Кръста и смъртта.
Където и да се насочи мисленият ни поглед - навсякъде намира повод за нови съкрушения и сълзи. Сърцето ни се възмущава от юдеите, които само преди няколко дни възторжено викали: „Осана на Давидовия Син!", а сега с престъпно вероломство неистово викат: „Разпри, разпни Го!" Изтръпваме от черната адска постъпка на единия от избраните ученици на Спасителя, който Го е предал за тридесет сребърника. Мисленият ни поглед спира пред самия божествен Страдалец, наречен от бичуването, в позорна багреница, мокра от пречистата кръв, с венец от тръни, които се впиват в главата Му - безпощадно унижаван, зверски бит и накрая по мъчителен начин умъртвен на кръста.
С това поразително съзерцаване на извършващото се в тези часове безпримерно и ужасно светотатство св. Църква насочва вярващите души към Кръста Христов и се старае да ги докара до такова благодатно състояние, в каквото се намирал св. апостол, който не искал да знае нищо друго, „освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат" (1 Кор. 2:2). Но до такова душевно състояние може да достигне само този, който с живото съучастие на обичащото сърце мислено съзерцава доброволните страдания на Спасителя на света, който се отказва от всичко, което може да отвлече вниманието му от невинно страдащия Господ, който наистина върви заедно със Спасителя „съразпъва се и се умъртвява заради Него за всички житейски удоволствия".
Помраченият от нечистите и суетни мисли ум не може да вижда светлината на Божията слава, проявила се в изкуплението на човешкия род чрез страданията и смъртта на Божия Син.
Св. Ефрем Сириец учи: „дойдете всички чеда на Църквата, купени от честната и света кръв на Пречистия Владика. Дойдете, за да размишляваме за страданията със сълзи и въздишки, със страх и трепет, като казваме на себе си: „За нас, нечестивите, е предаден на смърт Христос, нашият Спасител". Проумей, брате, онова, което чуваш сега. Безгрешният Бог, Син на Всевишния, е предаден за тебе. Отвори сърцето си, погледни Неговите страдания и си кажи: „Безгрешният Бог е предаден днес, осмян е днес, поруган е днес, бит е днес, изтърпял бичуване днес, носел трънения венец днес, разпънат е Небесният Агнец днес. Да изтръпне сърцето ми, да се ужаси душата ми! Всеки ден аз трябва да проливам сълзи при това размишление за страданията на Владиката. Сладки са тези сълзи, защото чрез тях се просветлавя душата, която непрестанно размишлява за Христовите страдания".
Ти, неизказана благост, Господи на небето и земята, изпрати ни Твоето благословение, дай ни искрено покаяние и нелицемерна любов. Потърси още нас, загиващите в грехове, и по какъвто начин Ти е угодно, ни събуди от тежкия греховен сън.

ВЕЛИКА СЪБОТА


„Днес адът вика, стенейки: Разруши се моята власт, затова че приех Мъртвия като един от другите умрели. Не само че Този никак не мога да задържа, но изгубвам с Него и тези, над които царувах. Аз имах мъртъвци от началото на вековете, но ето, Този всичките ги въздигна. Слава, „Господи, на Твоя кръст и на Твоето възкресение".
На Велика събота св. Църква припомня следните събития:пребъдването на Иисус Христос с тялото Си в гроба, слизането Му с душата в ада, влизането на разбойника в рая, пребъдването на Сина на престола с Отца и Духа. Заедно с това вече се напомня и за приближаване на великото събитие Христовото възкресение. В изключителните по изразителност и умиление богослужения на Велика събота св. Църква, като пролива сълзи на обич и благодарност към Този, Който е дал живота Си за Своите приятели и Своите врагове и с тялото намиращ се в гроба, призовава всички ни към този свят и безценен гроб - надеждата на всички народи. Тя призовава към този гроб небето и земята, ангелите и човеците, обкръжава го със светлия облак на древните старозаветни свидетели, предвидили го векове преди това; със събор на новозаветните предвестници, които тук пред гроба като че ли дават отчет за своята всемирна проповед за Неговия изкупителен кръст, смърт и възкресение.
Цялото богослужение на Велика събота изразява противоположни чувства - на скръб и надежда, на мъка и радост, на сълзи и светло ликуване.
В синаксара на Велика събота се казва, че „светата и велика Четиридесетница превъзхожда всички дни, но по-голяма от св. Четиридесетница е Светата и Велика седмица (Страстната седмица), а по-голяма от най-голямата седмица е тази Велика и света събота. Тази седмица се казва Велика не защото е по-голяма с дни или часове от останалите, а защото през тази седмица са се извършили великите и свръхестествени чудеса и изключителните дела на нашия Спасител, особено в тази събота. Защото, както при първото творение, след като създал всички твари, накрая Бог създал и най-превъзходната - човека, в седмия ден Той си починал от всичките Си дела и го осветил, като го нарекъл събота, т.е. покой... Така, като извършил цялото дело на изкуплението и в шестия ден (петък) пак възсъздал падналия човек, като го обновил чрез животоносния Кръст и смърт, в този, пак седми ден, Господ се успокоил със съвършеното успокоение, като заспал спасителен сън. Бог Слово с плътта Си слезе в Гроба, слезе и  в ада с безсмъртната си и божествена душа, която чрез смъртта се бе отделила от тялото и се предала в ръцете на Отца, на Който Той доброволно принесъл Своята кръв за нашето избавление..."
Църковното богослужение започва през този ден рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото „Христос воскресе!"
По Твоето неизказано милосърдие, Господи Иисус Христе Боже наш, Който след претърпените мъки и кръстна смърт си благоволил да бъдеш положен в гроб, помилуй ни и ни удостой да се поклоним на славното Ти възкресение! Амин!

„Църковен вестник", бр. 15/1996 г.

http://www.bg-patriarshia.bg/


Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.