четвъртък, 19 февруари 2015 г.

ГЕРМАНИЯ ОЩЕ ЛИ Е ПОБЕДЕНА ДЪРЖАВА?

 Често ми задават въпроса,защо се отнасям подозрително относно суверинитета на ЕС и Германия от САЩ?  Защото, дори бившият федерален канцлер на Германия Курт Георг Кизингер казва: „Фактически ние сме протекторат на Съединените щати”.
Така,че малкото отклонение на Меркел от Вашингтон по отношение въоръжаването на Киев,може би е много по-голямо отколкото ни се струва.
 Също така, често се налага да коментирам нахождението на златните резерви на Германия,Холандия и други държави зад Атлантика.
 Някои споделят,други не и мнението ми за НАТО,което се разминава с общоприетите и натрапвани от различни атлантици у нас мнения.

Ето и някои факти:
  Бившият шеф на западногерманското военно контраразузнаване Герд-Хелмут Комоса ,говори по повод тайните и загадъчни „актовете на канцлера”:
 „В таен държавен договор от 21 май 1949 г.с гриф „Строго секретно” са изложени основните ограничения, въведени от победителите относно суверенитета на Федерална република Германия до 2099 г., и са фиксирани ограничения в областта на вестниците и радиосредствата за масова информация, действащи до 2099 г. 
 По разпореждане на съюзниците всеки федерален канцлер преди полагането на клетва, е длъжен да подпише т. нар. актове на канцлера. Освен това златният резерв на Федералната република се държи у съюзниците в качеството му на залог”.
 Друго убедително доказателство за съществуването на „актовете на канцлера” е интервюто на Егон Бар (Egon Bahr), влиятелен съветник на Вили Бранд.
Ето какво съобщи той в статия, публикувана в седмичника „Die Zeit”: ”Това се случи през една от първите вечери в двореца „Шаумбург”, след като там се пресели Бранд... Донесох на Бранд проект за писмо, което предстоеше да бъде изпратено до неговия съветски колега Алексей Косигин, на когото той искаше да предложи неформален обмен на мнения. Но за Бранд много по-важно бе да разкаже това, което му се бе случило през този ден. Един от високопоставените чиновници му предоставил за подписване три писма, адресирани до посланиците на три държави – САЩ, Франция и Великобритания, като върховни комисари. 
  Егон Бар съобщава, че немските федерални канцлери, естествено, се опитвали да скрият подобен род договорености със съюзниците и на първо място със Съединените щати.
   Вили Бранд бил възмутен, че от него се изисква да подпише такова „унизително писмо”. Той е бил избран за федерален канцлер и е имал, както смятал, определени задължения, свързани с положената от него служебна клетва. Оказало се, че посланиците могат да го изместят от този пост. След това му съобщили, че Конрад Аденауер е подписал тези писма, а след това същото направил Лудвиг Ерхард, а след него и Курт Георг Кизингер... След известно време той казал: „Аз също ги подписах” и повече към тази тема той не се връщал”.
  Германия, по мнението на Бар, получила частичен суверенитет едва след подписването на 15 март 1991 г. на договора „две плюс четири”.
   Бранд, между другото, признавал факта, че Основният закон на ФРГ не бил приет самостоятелно. „На нас този Основен закон американците, ни го препоръчваха настоятелно. И може да се каже, че ни го натрапиха”.
През октомври 2011 г., в интервю за вестник „Junge Freiheit”, Егон Бар още веднъж потвърди всичко, което е говорил за „актовете на канцлера” в статията, публикувана в седмичника „Die Zeit”. 
  Американците, според условията на подписания „мирен договор”, си запазват правото във всеки момент да въведат свои войски на територията на Германия. 
Военните бази, разположеното на територията на Германия атомно оръжие и златният резерв са сериозни аргументи в ръцете на американците.
  Много експерти смятат, че някои ограничения в суверенитета на Германия продължават да съществуват, доколкото от Устава на ООН още не са отменени членове 23 и 107, в които се говори за враждебни държави. Но договорът „две плюс четири” формално лиши съюзните държави победителки от правата на военна интервенция и въпреки това Германия бе принудена да се откаже от притежаването на ядрено оръжие, а също така бе лишена от финансов суверенитет.
Голям интерес представлява историята с немския златен резерв.  
Съглашение относно немското злато бе подписано навремето от бившия шеф на централната банка на Германия Карл Блесинг. Той бе принуден да се подпише под задължение на Германия по отношение на златния запас, съхраняващ се  в Съединените щати. Условията на този „залог” са такива, че Германия няма право да прибере своя златен резерв (около 120 млрд. евро), докато на нейна територия се намират американски военни бази.
Няма никакви основания да се смята, че американците смятат да си тръгнат скоро от Германия. 
 През 1971 г., в интервю пред списание „Der Spiegel” Блесинг заяви, че за негово съжаление, положенията от подписаното от него „писмо” продължават да действат. Те продължават да действат и сега. Като резултат американците са твърде заинтересовани от съхраняването на своите военни бази в Германия не само по военнополитически съображения, но и по финансови причини. Освен това в приетата през 1999 г. концепция на НАТО се говори за това, че разположените в Европа американски ядрени средства се явяват „най-важно политическо и военно свързващо звено” между европейските и северноамериканските членове на алианса.
  Интересно признание направи  известният американски генерал Уйлям Оудъм (William Odom), член на Съвета за национална сигурност при Картър и работил като съветник по военните въпроси при Збигнев Бжежински. Той  е оглавяваше разузнаването в Генералния щаб на сухопътните войски при Рейгън, а след това и Агенцията за национална сигурност.
”В Корея, Япония и Германия ние сме завинаги - заяви той в телевизионно интервю на 25 април 1999 г., - и тази работа си струваше. Ако погледнете назад и осъзнаете какво се случи през последните години, ще разберете че ние ставахме все по-богати, по-богати и по-богати”.
”НАТО не бе създадено, като отбранителен съюз за защита от военна заплаха от страна само на Съветския съюз,а най-вече срещу Германия.
  При създаването му французите даже не споменават Съветския съюз в дебатите по тази тема. Те искат НАТО да се занимава само с Германия. А англичаните искат американците постоянно да присъстват в Европа. НАТО бе образувано като инструмент, насочен срещу Германия”, отбеляза генералът. 
 Той казва също: „Разширението на НАТО се извърши поради същите причини – немският въпрос по отношение на Полша, Чехословакия и Унгария вече не е актуален, ако те са под покрива на НАТО”. 
България по него време още не е член на НАТО.
През 1994 г. британският министър на външните работи Дъглас Хърд  призна, че е по-добре да си имат работа с руснаците в района на Адриатика, отколкото с немците. 
Любопитно е мнението на първият генерален секретар на НАТО : „Да се държат американците вътре, руснаците навън и да се подтискат немците”.
Някои немски политици от време на време „се изтърват” относно ограничения суверенитет на Германия. Ето какво пише например известният политик Оскар Лафонтен: „Когато Вашингтон води в Персийския залив война, Германия постоянно участва в нея, тъй като тя се явява „самолетоносач” на Съединените щати в Европа. Ние не сме суверенна държава”.
  Третият федерален канцлер Курт Георг Кизингер казва: „Фактически ние сме протекторат на Съединените щати”.
  В съвременния свят активно се използва  тъй  наречената мека сила. Много немци обърнаха внимание върху това, че преди известно време  Ангела Меркел едва ли не всеки ден се срещаше с бившия президент на „Радио Свобода / Свободна Европа” Джефри Гедмин, когото даже започнаха да наричат неофициален съветник на федералния канцлер. 
 Голямо влияние в Германия има и държавният министър в апарата на федералния канцлер Екарт фон Кледен, чийто брат оглавява в концерна “Springer” отдела за връзки с правителството. Самият концерн е  активен проводник на американското влияние в страната, а Джефри Гедмин  до неотдавна регулярно публикуваше на страниците на влиятелния шпрингеровски вестник „Welt” свои коментари.  
Оганизацията „Atlantik-Bгuecke e.V” е с основна цел е укрепването на тесните връзки на Германия със Съединените щати и поддържането на лични контакти на немски политици с представители на американския истаблишмънт.
“Атлантически мост”  провежда редовни срещи с представители на американското военно командване в Европа.
 ”Atlantik-Bruecke” също така тясно сътрудничи с Билдербергския клуб, провеждащ регулярно свои конференции, в Германия. 
 По най-тесен начин „Atlantik-Bruecke” сътрудничи с още една влиятелна организация – Американския съвет по Германия.
От разкрития на "Зюддойче Üайтунг" и на Северногерманското радио  става ясно, че особено там, където са разположени американските военни бази в Германия, агенти на ЦРУ, Агенцията за национална сигурност, Сикрет Сървис и американското министерство на вътрешната сигурност са можели да работят абсолютно необезпокоявано - независимо, че се намират на територията на чужда държава. А и в Германия все още, от 70-те хил. американски войници остават около 43 000.
   От американските бази "Рамщайн" и "Щутгарт" са издавани заповеди за смъртоносни нападения с безпилотни самолети в Сомалия. Решението за акцията "Африком", задействана от германска територия, е било взето съвместно с германското правителство, казва Джон Гьоц - един от 20-те журналисти, които в продължение на две години са разследвали характера на подкрепата, оказвана от Германия на американските тайни служби и на американските военни.
Сътрудници на американските тайни служби са имали значителни правомощия на редица възлови места: под техен контрол са се намирали контейнерите с товари по германските пристанища. Те са можели дори да определят кои товари да бъдат превозвани и кои - не.
От разкритията излиза също така, че германското правителство е издавало многобройни (над 200) специални разрешителни на американски фирми, натоварени от американското правителство да извършват деликатни поръчки в Германия.
Американски служители по принцип нямат правото да извършват в Германия дейности, нарушаващи суверенитета на държавата. Германските политици обаче постоянно се позовават на т.нар. "Статут за войските на НАТО", съгласно който германската държава е задължена да защитава войниците на съюзническите войски от САЩ и да им гарантира свобода на действие. 
През 2012 и историкът Йозеф Фошепот установи, че някои тайни споразумения между Германия и САЩ, сключени през 50-те години на миналия век, са валидни и до днес. А след терористичните нападения от 11 септември 2011 година са били сключени и нови тайни споразумения.
 Федералното правителство е сключвало много от тези договорености със САЩ без да уведоми за това парламента", казва журналистът Джон Гьоц. В рамките на своите разследвания той се е натъкнал дори на една германска молба към американците - да запазят в тайна наличието на някои от американските военни обекти в Германия. "Това би довело до ненужни обществени дискусии в страната", се казва в документа, предаден от американския военнослужещ Брадли Манинг на Уикилийкс.

ТУРЦИЯ ПРЕД ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ. БОРБИ ПО ВЪРХОВЕТЕ.

В Дебалцево опълченците са уничтожили около 3000 украински военни през последните два дни.

Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.