неделя, 26 юли 2015 г.

26 юли 811 -победата на Крум Страшни над византийците във Върбишкия проход и обезглавяването на Император Никифор I.

 Крум произхождал от българите от Панония - днешна Унгария.  Крум се смята за родоначалник на нова династия, към която принадлежат едни от най-забележителните владетели от Първото българско царство.
 Законодателството на Крум е запазено в една византийска енциклопедия „Свида", написана през Х век, и не е зле да бъдат обица на ухото на "творците на съдебната реформа",за да не ги достигнат крумовите закони за предателите.  Крум Страшни е бил безпощаден към предателите и клеветниците, към крадците и пияниците. „Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит. Не се позволява да се дава храна на онзи, който краде. Или ако някой би се осмелил да направи това, имотите да му бъдат отнети. Заповядал също да се строшават краката на крадците и всички лозя да се изкоренят. На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне пак в нужда; или пък, който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите".
Всъщност инициативата на хан Крум е съвсем навременна и е продиктувана от духа на епохата, който налагал установяването на нови правни норми. Според първоизвора, на буквата „алфа", където се разказва за аварите, се споменава, че Крум стигнал до идеята за издаването на своите закони под влияние на разговора си с аварските първенци, които му разказали за причините, довели до пропадането на могъщото им царство. Ханът „свикал всички българи" и заповядал как да се отнасят с крадците, просяците и клеветниците. Законите на хан Крум имали положително значение - те уреждали новите обществени отношения и съдействували за сливането на двата етноса в държавата - славяни и прабългари.
След като се възкачил на българския престол, Крум се насочил към могъщата някога аварска държава,заедно с  Франкската империя, която при Карл Велики се превърнала в могъща военнополитическа сила.
 Около 803 г. франкските войски нападнали  Аварския хаганат от запад,а Кхан Крум от юго-изток унищожил аварите, завладял източните части на Аварския хаганат и ги включил в границите на българската държава през 805 г. България и франкската империя станали непосредствени съседи по Средния Дунав.
 Крум обърнал поглед към Византия след като приключил с аварите през 807 г. Първото нападение на войските е в поречието на Струма, откъдето се завърнали с голяма плячка. В началото на 809 г. Крум превзема Сердика,като избил целия гарнизон от 6000 войници и част от жителите му. След това заповядал да сринат крепостните стени и се завърнал победоносно в Плиска - пролетта на 809 г.
Византийският император Никифор I Геник (802-811) предприел  два похода срещу България полупровалени,а с полууспех приключила и акцията за преселването на гръцки колонисти от Мала Азия в Тракия.
В началото на 811 г. Никифор I започнал подготовката на голям поход срещу България, с цел да я унищожи. Под знамената били призовани всички патриции, началници, сановници и цялата "златна младеж", от която бил сформиран специален отряд под командуването на императорския син Ставракий. За похода били вдигнати всички отряди от Балканите и Мала Азия. Към тях се присъединили тълпи бедняци; въоръжени с прашки и тояги те мечтаели да награбят богата плячка в българските земи. На 11 юли византийската армия се установила край пограничната крепост Маркели.Тук пристигнали пратеници на хан Крум с предложение за мир. "Възпиран от собственото си лекомислие и от внушенията на съветниците си", Никифор I отхвърлил предложението. Впрочем още при Маркели станали събития, които предвещавали злополучен край на цялата кампания: любимият прислужник на Никифор I избягал при Крум, като отмъкнал целия императорски гардероб.
Няколко дни византийската армия маневрирала и търсела удобно място за преминаването на Балкана и "след много заобикаляния през непроходими места" ромеите измамили бдителността на стражевите отряди и излезли в равнината.
 Пътят на ромейската войска към Плиска бил постлан с трупове; хора и животни ставали жертва на меча. Императорът заповядал да се избиват дори и кърмачетата.
Пред стените на Плиска хан Крум направил отчаян опит да спре нашествениците с армия от 50000 човека, т. е. българският владетел вдигнал на крак опълчението, но тази лошо обучена войска не издържала вражеския удар и отстъпила.
Победителят Никифор I влязъл в Плиска на 20 юли,разграбил съкровищницата на Крум ,разхождал по чардаците на Крумовия дворец и уверявал приближените си, че "ще построи тук град на своето име, за да стане именит пред бъдните поколения". После богато надарил войската си с пари и дрехи. В Плиска императорът посрещнал и пратениците на Крум,но възгордян от победата, Никифор I не искал и да чуе за мир.
 На 23 юли император Никифор I излязъл от Плиска ,която била опожарена. Първоначалните планове на императора предвиждали да потегли към Сердика, но постепенно той бил обхванат от страхове, тъй като узнал, че Крум преградил обратния му път.
Междувременно хан Крум с голяма бързина реорганизирал войските си, извикал на помощ околните славянски племена и част от онези авари, които преселил в Мизия, на крак била вдигната цялата българска земя. Проходите били завардени и преградени, само за два дни. След известно лутане императорът се осмелил да навлезе в планината, като поел през Върбишкия проход, който българите преградили с дървена стена (дема) и дълбок ров.
В петък срещу събота византийската армия нощувала във Върбишкия проход - войсковите части били разположени далеч една от друга, тъй като теснините не позволявали съсредоточаването им. През цялата нощ ромеите чували шума на прииждащите български войски. Сам императорът пророкувал близкото си поражение с думите: "Дори крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта."
Призори на 26 юли (събота) българите нападнали центъра, там, където станувал императорският отряд. Ромеите набързо се въоръжили, но скоро били пометени и ударили на бяг. През прохода протичала малка, но дълбока и тинеста река. Ромеите не улучили веднага брода и много войници се издавили. Скоро паниката станала всеобща - хора и животни се смесили. Тези, които затънали в тинята, били газени от прииждащите, които преминавали през тях. Накрая бегълците стигнали до дървената преграда - тя била "много яка и мъчно проходима". Първите, които се опитали да я преминат, попаднали във външния ров, на дъното на който били забити заострени колове. Следващите я запалили, но също попаднали в рова заедно с конете си. Поражението на ромеите било незапомнено - "погубена била цялата ромейска мощ". Впрочем нека да дадем думата на византийските историци: "И цялата християнска красота загинала. Всичкото оръжие било загубено заедно с царския багаж. Дано християните (т. е. византийците) не изпитат пак грозната история на този ден, тъй като надвишава всякакво ридание.", пише Теофан.
Ромеите твърдели, че императорът загинал още при първия удар "по най-жалък начин". Но от българските извори знаем, че Никифор бил заловен жив, заведен при Крум, който заповядал да го обезглавят. След това "набил, на кол главата му и тя стояла много дни за показ на идващите при него племена" - пред нея щастливият победител приемал парада на своите войски, коментира с горчивина Теофан. След това заповядал черепът да се обкове със сребро и с тази чаша пиел "здравица" със славянските вождове - това пък е признание, че най-голям дял за победата във Върбишкия проход имали славянските племена.
През следващата 812 г. българските войски се появили в Тракия - през юни бил превзет Дебелт.
През септември 812 г. Крум изпратил в Константинопол славянина Драгомир с предложение да се възстанови мирният договор от 716 г. Новият византийски император Михаил Рангаве (811-813) отхвърлил предложението.
 Когато преговорите били прекъснати, Крум се насочил към черноморската крепост и стоварил пред стените й многобройни обсадни машини - те били построени от един покръстен арабин, който бил на византийска служба, но впоследствие избягал при Крум. След около две седмици в Константинопол долетяла тревожната вест, че Крум превзел Месемврия. Като връх на всичко той пленил 36 медни сифона, с помощта на които се изхвърлял прочутият гръцки огън - оръжие, което ромеите пазели в пълна тайна.
През май 813 г. Михаил Рангаве потеглил на поход - съпровождала го императрицата, която заклела военачалниците да умрат за "християнския кръст" и да пазят своя император. Повече от месец Михаил Рангаве обикалял Тракия без видима цел, а грабежите на войниците му довели областта до бедствено положение.
В началото на юни хан Крум се появил с войските си и се установил на лагер при Версиникия, близо до Одрин. Ромеите успели да заемат по-удобни позиции - лагерът им опирал до височини, които доминирали над равнината. В продължение на 15 дни всяка сутрин двете армии излизали на полето, построявали се в боен ред, но никой не поемал риска да нападне. Това пpeдизвикало брожение в императорския лагер, тъй като (според признанието на един от византийските военачалници) ромеите били десет пъти повече от българите.
На 22 юни Йоан Аплакис, който командувал тракийските войски, се обърнал към императора със следните думи: "Докога ще чакаме и ще гинем? Аз пръв настъпвам, а вие смело ме последвайте." Отрядът му се устремил срещу българските редици, като се въодушевявал от мисълта, че "на полето ромеите могат да бъдат само победители". Примерът на тракийските отряди бил последван и от останалата войска, но още при първото сблъскване ромеите панически побягнали.Поражението на византийците било катастрофално - най-отпред бягал сам императорът, "като проклинал войските и техните военачалници".
На 17 юли Крум стоял с войските си пред Константинопол и оглеждал могъщите му укрепления, увенчани с високи кули.
 Кхан Крум се разпоредил лагерът му да се обгради с ров откъм столицата и започнал мирни преговори.
Новият византийски император Лъв V Арменец (813-820) приел предложението не затова, че бил ратник на мира, а защото му се удавало удобен случай да се разправи със страшния си противник. Скроен бил коварен план за убийството на българския владетел. На трима прочути стрелци с лък било наредено да се скрият близо до мястото на срещата и по даден знак да прострелят Крум.
 Скритите в засада стрелци излезли от укритията си, а стоящите по зъберите на стените византийски граждани започнали високо да викат: "кръстът победи", т. е. очаквали всеки момент войниците да прострелят българския хан. Те на няколко пъти стреляли по Крум, но не успели.
Разярен от ромейското коварство и лъжливите клетви, хан Крум подложил на страшно опустошение околностите на Константинопол - опожарил съседните църкви и манастири, разграбил Хиподрома и посякъл всички пленници. След това се оттеглил на север, като разорил всички земи до Одрин.
Този град бил обсаден от брата на Крум още през юни. С пристигането на българския хан обсадата се затегнала и жителите на града се предали на милостта на победителя. Цялото население на Одрин заедно с епископите, жените и децата (10 000 човека) било преселено в отвъддунавска България. Докато жителите на Тракия преживявали този погром, император Лъв и не помислил да излезе от столицата - той не се побоял да престъпи и клетвите си, и воинския си дълг, който го задължавал да защищава подвластния му народ.
Настъпването на зимата давало надежди, че нашествията на българите ще престанат. Времето обаче се случило хубаво и Крум побързал да изпрати в Тракия 30 000-на армия - това била по същество нова наказателна акция. Тази "облечена в желязо" войска опустошила областта около днешния Люлебургаз и се завърнала с огромна плячка и 50 000 пленници, които били преселени на север от Дунав.
Кхан Крум се подготвял за решителен щурм срещу византийската столица. За тази цел той привлякъл за свои съюзници "всички Славинии", т. е. околните славянски племена, и наел многобройна аварска войска. За атакуването на константинополските стени бил подготвен огромен обсаден парк. Той включвал големи бойни кули, "костенурки" за разбиване на стените, огнехвъргачки, с т. нар. овни, които подривали укрепленията, и много други. Обсадните машини трябвало да се придвижат до византийската столица на 5000 обковани в желязо коли (те били вече готови), а "хиляди волове били приготвени в оборите", за да пренесат обсадните машини. В разгара на приготовленията Крум внезапно починал.

Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.