четвъртък, 16 юни 2016 г.

Започва Икуменическата сбирка наричана "Всехристиянски Събор" на остров Крит,без Българската, Руската, Антиохийската и Грузинската православни църкви.


  В Крит пристигна Истанбулският патриарх Вартоломей , който изрази „радост от изпълнението на историческата си мисия“ и призова православните църкви по света да се присъединят към него.
Сръбският патриарх Ириней бе сред първите пристигнали, въпреки че настояваше за отлагане на събора и за свикване на подготвително междуправославно съвещание. В Крит са архиепископът на Чехия и Словакия Ростислав, кипърският архиепископа Хризостом, както и главите на православните църкви в Румъния, Полша, Албания, Гърция и Ерусалим.Първите срещи до неделя са церемониални, а в понеделник започват работните заседания, които ще траят една седмица. Те ще бъдат 16.
 След като Българската, Руската, Антиохийската и Грузинската православни църкви бламираха възможността за Всеправославен събор,бе взето решение за прекръщаване на "Свят и Велик събор на Православната църква", започващата в Крит икуменическа сбирка, стана известно след кратко събрание на пристигналите на острова предстоятели на някои автокефални православни църкви.Деловата работа започва в 11.30 ч. в понеделник в Православната академия в Крит, като до заключителното заседание в 17 ч. в събота, 25 юни, са предвидени по няколко сесии дневно.
 От предлаганите през годините 100 теми, бяха намалени до 10, защото се разбра, че е много трудно постигането на съгласие по който и да е въпрос между 14-те православни църкви. В крайна сметка за Икуменическата сбирка в Крит останаха само 6 теми – за църковната автономия, за отношението на православната църква с останалите християни, за нейната мисия в света, за значението на поста, за тайнството на брака и за православната диаспора. Руската църква напразно настояваше да се обсъдят съвременните гонения на християни, кризата в семейството и проблемите на биоетиката.


Цариградската патриаршия има претенцията еднолично да управлява “православната диаспора”,намесва се в делата на другите поместни църкви чрез назначаване или отстраняване на архиереи,поддържа сепаратистки и разколнически групировки – например “Стокхолмския синод” на Естонската апостолска православна църква и украинските автокефалисти в Канада и САЩ,води богословски и литургически икуменизъм,
Истанбулската църква,доскоро приемник на Контантинополската църква, която в продължение на много векове е била светилник на Православието, която е дала на света множество светци, сега води борба с Православието. Нейните архиереи, „митрополити без паство, епископи, които няма кого да ръководят“ ,вършат разрушителна, еретическа дейност. Тези лъжейерарси желаят заедно с протестантите и римския папа да държат в ръцете си съдбата на цялата Църква.


” Икуменизмът е движение, което се стреми към обединение на всички християнски Църкви. То най-добре пасва на американско-семитския световен глобализъм. По своята същност то произхожда от римо-католическата църква като движение на римокатолическото мисионерство, а се формира по линията на различни протестантски обединения, откъдето най-широко се е разпространило и е придобило най-мащабни организационни и идейни форми, и накрая – съвременното икуменическо движение като организация се е формирало и утвърдило на Конгреса в Амстердам през 1948 г. при създаването на Световния съвет на църквите, който сега е главен орган на икуменическото движение”.
Кой е общият координиращ център между Истанбул и Рим, и между Истанбул и Световния съвет на църквите в Женева? Не е възможно провеждането на такава близка политика между толкова различни вероизповедания, които съвсем доскоро са били врагове и не са могли да се понасят. Такъв център може да бъде единствено ЦРУ, а линията на приятелство е подсилена допълнително чрез световното масонство и по-известните ложи,считат много анализатори.

Основните цели в дейността на Вартоломей І са три:
Активизиране на диалога с Римокатолическата църква и с протестантските църкви в контекста на новото глобалистично геополитическо статукво в света.
Засилване на контрола над гръцката диаспора по света,особено тази в САЩ и Канада, която е източник на големи доходи за патриаршията и  установяване на контрол  над цялата останала православна диаспора.
Продължаване на стратегическия курс на конфронтация с Руската църква и  париране на нейното влияние.
Вартоломей ползва широк набор от инструменти и похвати,на първо място усилването на „специалните отношения“ със Съединените щати. Вашингтон е ключов партньор на патриаршията и гарант за нейното съществуване, в замяна на което тя съобразява изцяло своята политика с американските интереси в Източна Европа. Фокусирането върху Щатите като главен приоритет във външно-църковната и политическата дейност на Вартоломей І има и друга причина – да бъде предотвратено отделянето от патриаршията на гръцката православна диаспора в САЩ, която е основен източник на доходи за Фенер.Нуждата на Вартоломей от САЩ идва от засилващата се съпротива на другите поместни православни църкви срещу неговия нарастващ авторитаризъм и мечтата му да бъде „източен папа“.
Върховния касационен съд на Турция от 2007 г.,  „отне правото на православния Константинополски патриарх Вартоломей да ползва титлата Вселенски“, с аргумента, че това нарушава турската конституция и заложения в нея принцип за равнопоставеност на малцинствата и религиите. Това решение беше взето въз основа на съдебно дело от българския свещеник в Истанбул Константин Костов и от Божидар Чипов, член на българска православна църковна фондация, заради отлъчването от църквата на свещеника от патриарх Вартоломей.

Цариградската патриаршия в лицето на  патриарх Вартоломей отстъпва от Православната вяра.
Вартоломей по Радио Ватикана:“Политическото решение за бъдещето на християните от Изтока, може положително  да се позове на „икуменизма на кръвта“ и на „изкупителните страдания, които съставляват нова реалност в нашето търсене на християнско единство“.

 Истамбулският патриарх Вартоломей не беше на случайно посещение в България, а и съвсем не случайно получи орден „Стара планина“, съвсем не случайно поиска България да върне някакви уж „откраднати по време на Първата световна война религиозни ценности“.
 Патриарх Вартоломей е икуменист.
Сближаване на Истанбул и Ватикана в началото на 60-те години на ХХ в.направи постоянно и обичайно присъствието на православни студенти и докторанти в Източния институт на римския Григориански университет.Един от тях е  бил и турският офицер и бъдещ патриарх Вартоломей.Близостта с католическата и протестантска църковна администрация и дългото пребиваване на Запад, където йеродякон Вартоломей се учел и в Икуменическия институт в Босе (Швейцария), и в Мюнхенския университет,изиграват очевидно решаваща роля за формирането на неговите възгледи и убеждения. След дългогодишно обучение, стаж и защита на докторат той се завърнал в родния Истанбул като убеден глобалист-либерал и икуменист.
 Други  изследователи смятат, че неговият успех в кариерата се дължи преди всичко на членуването му в масонска ложа, което се потвърждава от едно периодично издание на гръцките масони.
 Важно значение в дейността на патриарх Вартоломей има „американската насоченост“ на неговата външно-политическа църковна дейност.Посещенията на патриарх Вартоломей в САЩ са чести, като прекарва там по месец и повече при всяко посещение.
Тържествеността, с която приемат патриарха църковни, обществени и държавни дейци в САЩ, му гъделичкат мераците за „лидер на православните от целия свят“, както нерядко го наричат по време на срещите и приемите в САЩ. Така например, по време на пищната визита на Истанбулския патриарх в Америка през есента на 1997 г., той е награден от Американския конгрес със златен медал, награда, с която в миналото са били удостоявани такива видни дейци като Джордж Вашингтон и Уинстън Чърчил.
Вартоломей  охотно мимикрира под американския стандарт на „духовен лидер“.
 Едно от най-новите икуменически изявления на Вартоломей стана неговото интервю за белгийски вестник:„Особено важно значение ние придаваме на богословския диалог с Рим.За щастие нашите църкви остават непреклонни в своята воля и решимост да продължат богословския диалог и да преодолеят всички препятствия.
Що се касае до нашето участие в икуменическото движение като цяло, то в някои Православни църкви към това се отнасят с известна сдържаност. Позицията на Вселенския патриарх обаче си остава положителна. Освен това нашата църква е съоснователка на ССЦ (1948). Ние никога не сме мислели да напуснем Съвета.“

Истамбулската патриаршия с помощта на САЩ,масонските ложи и ЦРУ се крепи в борбата за надмощие с Руската църква в православния свят,считат много анализатори.


Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.