четвъртък, 11 май 2017 г.

Българската православна църква празнува на 11 май Светите равноапостоли Кирил и Методий.

Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.11 май се установява като църковен празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий от 1863 година. В най-старите български ръкописни книги,най-ранният запазен спомен за   паметта на Светите братя равноапостоли Кирил и Методий е от XII век.
 Тази дата 11 май се чества и през следващите векове като църковна прослава, а през годините на българското възраждане се превръща и в гражданско тържество, изразяващо духовните въжделения на българите за църковна и политическа независимост, просвещение и национално въздигане.
Светите братя Константин и Методий - създатели в съвременен за тогава вид и разпространители на "първата" българска азбука - глаголицата, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на български език и за разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са за съпокровители на Европа заедно със Св. Бенедикт от папа Йоан Павел II.
 Много учени твърдят, че Кирил създава  глаголицата, а самата азбука – кирилица се корени в древна България,и че всъщност ученикът на Кирил и Методий – Кримент Охридски има заслуга за това.

Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. В старите паметници този език е наричан ѧзыкъ блъгарьскъ /іензыкъ блъгарьскъ/. Извън България този език е известен с различни наименования като старочерковнославянски, старославянски и др. Старобългарският, с малки изменения във вековете, и до днес е каноничният език на православните славянски черкви (и в Румъния до към 1865 г.), наричан още черковнославянски или църковнославянски.
 Около 1820 г. в имперска Русия се налага термина „старославянски език“, който по разбираеми велико-националистични причини замества истинското име  ѧзыкъ блъгарьскъ и до днес е най-използваният термин в рускоезичната научна литература.
 Но още в средата на 19 век Аугуст Шлайхер, Мартин Хатала и Леополд Гайтлер преоткриват, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения са еднакви с чертите на българския език. Те въвеждат отново термина „старобългарски език“ (нем. Altbulgarisch), възприет изцяло в България.

 Най-широко разпространен и нормативно установен е руският църковнославянски, началото на чието съществуване може да се търси в Киевска Рус през 11 век, когато възниква и руската редакция на старобългарския език. Първоначално руският църковнославянски е стил в руската редакция на българския, но постепенно се обособява като отделен книжовен език, поради неподатливостта си към промени.
В периода на късното средновековие руският църковнославянски език, тогава наричан все още славянски език, се налага като книжовен език в Русия и остава като такъв до края на 18 век, когато е изместен окончателно от съвременния руски език. Успоредно с него се използват староруски език и руската редакция на българския, които претърпяват големи промени, за разлика от църковнославянския, и се развиват естествено до съвременния руски език.

На какъв език и каква писменост ви прилича този тракийски надпис открит в Тракийската "Петелюва могила" с Драгойново?

Плочата от с. Драгойново, открита в тракийската Петелова могила.
 Плоча с древнобългарска писменост от "тракийската" Петелова могила, край село Драгойна е разкопана малко преди Освобождението на България. Собственикът на мястото разкрива каменна гробница, с надписи, човешки и животински фигури за жалост унищожена. Каменните и блокове са отнесени от езеровци и драгойновци и са послужили за строеж на къщите. Само Паун Колев от Драгойна съхранява тази отломка от мраморна плоча с надпис и тя се предава от поколение на поколение, за да видим днес, че с изключение на 1-2 знака, върху нея си е същата тази наша,създадена от Кирил и Методий писменост.
Надписът съдържа безспорното доказателство за български произход-графемите Т Ж. Предполагаемата дума е тъжоу, тажоу, тежоу.
Речта е българска и е не е гръцки словоред. ТЖУ (горе) и ПРСИТ (проси, моли) дават такова основание.
Графемите са кирилица. Доказателство за това е графемата Ж.Такава няма друга в европейските графологии.


 Приемането на натрапваното на места християнство на траките създало проблем на властта и църквата в Източната Римска империя, която си поставила за цел на мястото на старите светилища да издигне християнски храмове. Това се отнасяло с голяма сила за изолираните вътрешни части на планината, какъвто е районът на Солища.
От около  V - VI век е и старото църковище на сегашното централно гробище на Солища, което досега носи името Чорквицата. Когато дошли сегашните заселници, на мястото имало развалини. Оттам, през 1892 година, са взети дяланите камъни за стъпала пред вратите и за прозоречните первази на сегашния храм "св. Неделя".
 Открита е клоча с надпис, прибрана от свещеника Сава Мирчев.Преданието твърди, че тази стара църква, на малкия хълм под селото, била посветена на Св Атанас. В югоизточната част на гробището съществува и старо аязмо.”
 Тракийските плочи вграждани в раннохристиянските църкви по нашите земи са много по-стари от параклисите и църквите, в които се намират в момента. Редица особености на буквите и изписването, както и фактът, че старините се съхраняват в храмове, издигнати на местата на тракийски светилища дават основание на всеки непредубеден и подвластен на здравата логика изследовател да заключи, че това са древни надписи, полагани в олтарите като светини.

Плоча от с.Гела.
Очевидно е, че поне три от родопските плочи (Солища, Гела и една от широколъшките) са изписани преди IX-и век, когато Кирил и Методий "създават" българската азбука. Те са единствените засега известни ни и неоспорвани паметници, изписани на Кирилица от онази далечна епоха – безценно свидетелство за хилядолетната писмена традиция на българите тук, в нашата Прародина на Балканите.

Плоча от Широка лъка.
  Първоначално използваните от източните славяни книги са писани в България на български език, което оказва силно влияние върху староруския език. Като писмена норма в религиозната литература се налага руската редакция на старобългарския.
Понеже при приемане на християнството в Стара Рус през 10 век за богослужение се използват книги, написани на български, този език оказва значително влияние върху староруския език, особено чрез руската редакция на старобългарския.
Руският църковнославянски почти изцяло наследява морфологичните черти на българския език.
Езикът на паметниците, произлизащи от българските земи след 12 век, в световната славистика биват наричани, без уговорка, единодушно „среднобългарски“. А щом бива признато съществуването на „среднобългарски“ и „новобългарски език“, то съвсем естествено и диалектически необходимо е да бъде признато, че тези два периода от развоя на българския език биват предхождани от един първи, поставил началото на писмения български език.

Все още историци,археолози и политици се опитват да внушат, че нашите деди не са оставили никакви писмени паметници и сме били "безкнижовни" до  Светите братя равноапостоли Кирил и Методий.



Автори като Еврипид*, Алкидамант*, Диодор Сицилийски*, Плиний* и говорят за писменост у пеласгите,траките,гетите,фригите,мизите,различни имена на един и същ народ и определят дедите ни като първите хора имащи своя азбука,а официалната ни история-не служи на старите клишета. Днес обаче ние знаем за  кръглия печат от Караново,плочките от Градешница,надписите от Ситово, Езерово, петте надписа от Дуванлий , знаем и за надписите от Кьолмен, Александрово, Браничево и четиредесетте надписа от Самотраки.
 Тази писменост е по-стара  от първата критска писменост, която датира от средата и втората половина на III-то хил. пр. н.е.. Така кръглият печат с надпис от Караново е една истинска научна находка." Сп. Археология 1969г.

 България е  люлка на Европейската цивилизация и родно място на най-старата позната писмена система в света.
Плочките от Градешница датират от 6000 години. Върху плочки и пинтадери се срещат ранни пиктографски знаци,които се смятат за начало на най-старата писменост. Култура Градешница е идентифицирана през 1974г. от археолога Богдан Николов.


Плоча, Ивайловградско-Мартин Константинов
Оцелели са само епиграфски паметници, които са били скрити от човешкото око  в пещери, в могилни погребения и в руините на древни храмове и се налага извода,че артефактите на открито заличени с фанатична злоба и упоритост.

Венетски надпис  открит в близост до Падова, 4-5 в. пр. Хр. (http://www.maknews.com/html/articles/ambrozic/ambrozic.html). Павел Серафимов 
"Надписът върху кръглия печат от Караново, който датира според българските археолози В. Минков и Г. Георгиев от края на IV-то или началото на III-то хил. пр. н. е. и представлява уникален паметник на човешката култура от оная отдалечена епоха и първа фаза на писмеността изобщо. Знаците върху печата от Караново се явяват най-старата писменост.


*  Еврипид сочи тракийски плочици (дъсчици, таблици), писани на езика на Орфей.
   Според Плиний Стари, не гърците, а пеласгите са тези, които са разпространили азбуката чак до Лациум (родината на латините в Апенинския п-в) Natural Historia VII.
  В “Книгите на фригите и мизите”, Страбон казва: “ни връщат във времена дори по-ранни от тези на Троянската война.”-из работа на демографа Г. Сотиров.
  "Диодор Сикул : "Лин написал разказ с пеласгийски букви за делата на първия Дионис, както и за други митични легенди, които завеща сред мемоарите си. По същия начин Орфей и Пропанид , който беше учител на Омир и талантлив поет, ползваха пеласгийски букви, а също ги ползваше и Тимоет- син на стария Тимоет, а той син на Лаомедон- който живя по времето на Орфей..." Diod. Sic. , III, 67.5. 
   Тимоет,племенник на цар Приам също е написал "Фригийската поема", а така я наричат, защото я е написал ползвайки древния език и букви".
  През VII в. сл. Хр., Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocata) на два пъти заявява, че славянските народи от неговата епоха са същите онези, които в по-раншни времена са наричани гети.
  Херодот, сочи съществуването на тракийски оракулски плочици,дъсчици.
 Овидий  е записал факта, че е съчинявал поема на езика на гети.
 Фотий (Photius) разказва, че един писател от VII в. сл. Хр. използвал тракийски книги.
  Константин Велики е писал своите “Беседи” на родния си език, на тракийски.
 Алкидамант: “Тук траките положиха Орфей –жрецът на музите... открил на хората буквите и мъдростта”. ( Д. Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийския свят, Лик, София, 2010, стр. 465).
 Виждаме, че дори и византийски и гръцки автори са имали смелостта и доблестта да кажат истината определяйки траките в лицето на "Орфей като създатели на буквите..."

Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.