събота, 24 юни 2017 г.

Еньовден е тракийски орфически празник с корени преди 7-8000 години.

 Еньовден е тракийски орфически празник,свързан с почитането на бога Слънце и Богинята майка. Това са две от божествата на траките,които са били изключително почитани. Периодът на лятното слънцестоене е много силно свързан с обредите, които са посветени на слънцето, земята и билките, водата и огъня.
 Християните приемат, че Коледа и Еньовден са  част от християнската религия и традиция. Това не е съвсем истина,защото и двата празника  въобще не са първично християнски,а и двата празника са взаимствани и имат своите корени в тракийските култове,дионисиевите мистерии, в Сатурналиите, в системата за поклонение на Майката-богиня и на Слънцето-бог.
 Тракийската традиция е възникнала още във времето на Неолита и поддържането й след 7-8 хилядолетия е ярко доказателство за местният ни произход.
 Както и Коледа Еньовден е тракийски празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година и  от християнската църква. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител,откъдето идва и съвременното име на народния празник – Еньо, Яне,  Йоан,Иван  и   обредите и традициите са силно езически.
 Празникът съвпада с лятното слънцестоене и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Етимологично имената са свързани със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“. Задължителен е обичаят за масово къпане.
 За Орфей,смятан за най-великия певец и поет на древността,Петър Димков пише, че освен родоначалник на тракийската музика и поезия, Орфей дава начало и на медицината в района, като сочи прочутия Ескулап (Асклепий) за негов ученик.Преки наследници на лечителското умение на траките и колобрите-български жреци, се явяват богомилите, които са били и изкусни знахари и лечители.
 Страбон описва българите,като най-благородния тракийски народ – мизите. Не само Балканите, но и Мала Азия  са живели тракийските племена мизи, фриги, витини, мариандини, меони, мейони, бебрики, бюснеи, халиби, сарапари.



 Херодот, Омир и Страбон наричат северните траки най-праведните от всички хора. Страбон пише - “Посидоний предава за мизите, че заради своята набожност те се въздържат от ядене на живи същества, дори и тези от собстствените им стада. За храна използват мед, мляко и сирене, живеейки мирен живот и това е причината да им бъде дадено името богобоязливи.
 Празниците и обичаите  се предават  от поколение на поколение и са неотделима част от самоличността на българския народ. За радост,все повече учени определят кукерството, нестинарството, ритуалът Герман, русалийските празници, празнуването на Еньовден за празници с тракийски ,орфически произход.
 Има още какво да се желае,защото дори жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек-"тракийския поман",погрешно се приема за турския "курбан",който исляма е приел около 6000 години по късно.

 От тракийската религия знаем, че дедите ни са почитали различни богове. Балей, Багос, Сабазий,които са олицетворение на светлината и доброто.  Траките имат бог на светлината и бог на тъмнината,което очевидно се приема и е основа на учението,догмата на богомилството.
  Преклонението пред Орфей в тракийската религия се прелива в християнството и Христос.Траките са вярвали, че душата е безсмъртна, вярвали са в новият живот, който е проповядван и от Божия син. Сабазий,спасителят е фригийско-тракийски цар,(фригийците са тракийци в Мала Азия),бог на растителността, земеделието и лечението, древно божество на живата природа, на човека и неговото здраве, на продължението на рода, благодетел и дарител на безсмъртие.
Сабазий според древни автори е ипостас на тракийския Дионис. Култът към Сабазий/Дионис е бил широко разпространен във Фригия и в Тракия. Корените му трябва да се търсят преди 4-5000 години и около  II хил. пр. н. е.
Оргастичният му култ е взаимстван от траките през V в.пр. н.е. и е първоначално почитан под името Загрей от гърците, по-късно и в Древния Рим и се слял с култа на орфическо-тракийския Дионис, и  Бакх, Бакхус. Дионис е бил велик завоевател,учител и спасител.Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионис в Индия, местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийския бог  им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също  закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. Според Ариан, Дионис е основателят на древната индийска цивилизация. В древният индийски пантеон, Земела, богинята на земята е наречена от индийците Мата Пртиви-Майка Земя. Мата е българската дума матъ- майка, а пртиви отговаря на нашата дума пръст, земя.
 В пантеона на ирано-арийците Пртиви носи името Зам (земя).
В самите пурани,древни индийски предания, намираме потвърждение за това. Там са споменати богоподобните бригус - бойци колесничари,а ние знаем кои са първия народ с бойни колесници.

Ако днешните българи не бяха потомци на мизи, гети, пеони и т.н. то просто би било невъзможно у нас да бъдат съхранени толкова много древни тракийски обичаи:“След запалването на олтарния огън, следва пречистване на всички присъстващи с вода и поднасяне на даровете,хляб, плодове, цветя, благовония, и възливане на течности – вино, мляко, вода, мед. Пеят се орфически химни".
 Херодот нарича гетите най-храбрия, но същевременно най-миролюбивия народ – История-IV.93. Цитирайки Посидоний Страбон споделя за мизите, че са богобоязливи хора, които се въздържат от ядене на месо...
 Величието на Орфей и същността на орфизма се състоят в популяризиране на мистериите на Дионис и Богинята-Майка и преодоляване на различията между различните религии и  създаване на универсална, приемлива за всички народи философско-религиозна система.Основа е даването на надежда на всички, че безсмъртната искра на духа може да бъде разпалена, титаничното начало може да бъде преодоляно и дионисиевото единство у всеки човек може да бъде възстановено.
 За това са необходими просвещение, строг аскетизъм, забрана да се убиват животни и да се яде месото им- как напомня за по-късното богомилство.
 Това е и реалното начало и първообраз на по младите религии- юдаизъм,християнство и ислям.
Проповядването на аскетизъм и вегетарианство в онези древни времена е било равно на духовна революция.
Делото на Орфей е подето от траките-жреци от племето на бесите, които обслужват светилищата в целия регион – Елевсин, Делфи, на о. Самотраки, о. Лемнос и на много други места.

 Сократ разказва за един тракийски лекар, един от учениците на Залмоксис::Ако очите не могат да бъдат излекувани независимо от главата, нито пък главата отделно от тялото, то и тялото на свой ред не може да бъде излекувано освен заедно с душата. Ако гръцките лекари са безсилни да лекуват повечето болести, това се дължи на обстоятелството, че те не знаят за цялото, което трябва да лекуват; те не знаят именно, че щом тялото е болно, частта от него не може да оздравее.”...Този тракийски лекар твърдеше, че от душата водят началото си и злините, и добрините както за тялото, така и за цялата човешка личност; по неговите думи по същия начин от главата произтичат злините и добрините за очите, поради което трябва да се лекува най-много първоизточникът на болестта, за да се осигури добро здраве на главата и на цялото тяло. И тъй, драги мой, той твърдеше, че лек за душата са известни заклинания, а тяхната същност са хубавите разговори, които пораждат в душата мъдрост. Щом като веднъж душата притежава мъдростта и я запази постоянно, тогава е лесно да се осигури здраве на главата и на цялото тяло...”

 За народната медицина е характерно, че емпиричните сведения за лечебните растения и за други лечебни средства, целящи, от една страна поддържане на добро здраве, а от друга, предотвратване и лечение на заболяванията, се предават на поколенията устно. Само малка част от тези сведения са закрепени в писмени източници под формата на малко достигнали до нас ръкописни лекарственици и домакински ръкописи.
 Народната медицина и билколечението в България се оценяват като едно от най-големите богатства на нашия народ. Днес в целия свят се разтварят широко вратите за фитотерапията, или билколечението, а у нас не се създават достатъчно възможности за приложението и разумното използване.Дори за хомеопатията има достоверни сведения,че французите са я присвоили от богомилите.
Продължава презрително или поне пренебрежително отношение към възможностите, които предлагат на терапевтичната наука древните знания за лечебните растения.

Корените на българската народна медицина трябва да се търсят във  времената на древните траки и скити.
 На територията на България при разкопки на надгробни могили  на траките са намерени хирургически инструменти, по които може да се съди за равнището на тогавашната хирургия и медицина. От времето на траките у нас са намерени останки от светилища, свързани с лечебното изкуство.

                                                                      ***

В средновековна България, датира първата преведена медицинска книжнина, която е била разпространявана заедно с църковно-богослужебните книги и с тези по природознание, история и философия. Били създадени първите школи, в които се преподавало не само филология, но и естествознание. Такива били школите в Преслав и край Охрид, а по-късно в манастира "Свети Козма и Дамян" в околностите на Битоля, както и в Бачковския и Рилския манастир.

Книжовен източник   в който се говори за приложението на българската народна медицина, е въпросникът на цар Борис Първи, изпрратен до папа Николай Първи в 869 г.
 След него Йоан Екзарх (9-10 век) в книгите си "Небеса" и "Шестоднев" е оставил  за размисъл и изучаване на човешкото тяло и за лечение на болестите му.
Климент Охридски - създателят на първата висша школа в България, познавал средновековната медицина и сам се занимавал с лечение.
 През втората половина на девети век в Климентовия манастир в Охрид към школата била създадена и лечебница. От написаното от Климент Охридски "Слово за светите лечители козма и Дамян" може да се съди за прилаганата дотогава медицина.

В  десети век голяма известност като лечител получил Иван Рилски,к ойто лекувал най-различни недъзи. Негов съвременник е Гавраил, който ползвал древни знания в билколечението.
  С голяма популярност се славел Йоахим Осоговски, който живял в Сарандопорския манастир край Крива паланка. През 11-12 век в югозападните български земи е живял и лекарят Евстатий, който оставил недовършен ръкопис с описание на различни болести и лекарства.

От 1073 г. датира руската книга "Изборник Светослава", която е превод от българския "Сборник на цар Симеон". В него е развит и раздел за лечение с билки.

За развитие на лечителството и Тракийската медицина допринесли много богомилите,развили и теорията на хомеопатията. Самият поп Богомил е бил лечител. Богомилското съчинение "Зелейник", написано през десети или единадесети век , е особено ценно и съдържа съвети за лечение с билки, мед и други при различни заболявания. Измежду богомилите най-значим като личност бил Василий Врач с произход от селата около Охрид. Той получил подготовката си в школата и лечебницата на Климент Охридски, където имал възможност да се учи и практикува и където усвоил и лечебните методи на арабската медицина. Василий е оставил широка диря след себе си не само като лечител, но и като идеолог и проповедник срещу потисничеството на феодалната власт и срещу безправието на народа,заради което е бил изгорен жив.

Първият български лекар, прочул се на запад, е доктор Никола Савов Пикало (1792 - 1865 г).
 От тъмните и без просветни години на робството са известни 19 ръкописа на народни лекарственици. Съставът на повечето от рецептите е от лечебни растения.
Известен народен лечител през втората половина на 19-ти и началото на 20-ти век е йеромонах Неофит Калчев от село Орешак. В своята автобиография той пише, че най-напред се е учил от майка си и баба си, които били народни лечителки. По-късно негов учител бил отец Матей Петров от село Ново село, който бил 8 години в Света гора, а когато се завърнал в България, ходил от град на град и от село на село да пробужда народа за борба против турската тирания.
През втората половина на 19-ти век йеромонах Неофит се ползвал с голяма популярност, а след Освобождението издал книгата "Народен домашен лекар", която претърпяла пет издания. През същото време живял и работил и народният лечител Марко Павлов от село Чекале. Негови съвременници твърдят, че той имал значителни успехи като лечител и че познавал добре билколечението.

От времето след Освобождението изтъкнат представител на българската народна медицина е Иван Раев от село Шипка, Казанлъшко. Бащата на Иван Раев също се занимавал с билкарство.  Докато пътувал из страната, той обогатил знанията си и усвоил голяма част от народната мъдрост, свързана с билколечението в България. Известен в своя край като народен лечител, той създал оригиналното лечение на сънната болест с винен извлек от лудо биле, което е известно в цял свят под името "българско лечение".

Може би най-известният народен лечител е Петър Димков, роден в София на 20.03.1866 г. Той наследил от майка си интереса и любовта към народната медицина и природолечението. Голяма негова заслуга е, че в продължение на почти 80 години събира, обогатява, попълва, записва и систематизира огромния народен опит в областта на природолечението.  През 1932 г. е издал книгата  "Наръчник по природно лекуване и живеене" в 3 тома, която претърпяла 4 издания (1932, 1933, 1935, 1939 г.)
През 1977 г. е отпечатал тритомен труд "Българска народна медицина, природолечение и природосъобразен живот" под редакцията на професор Ст. Тодоров. През 1980 г. Международната организация за психотронни проучвания с център Люксембург удостои Петър Димков с диплом за дейността и трудовете му, които представляват ценен принос в областта на природолечението, а през 1981 г. Държавният съвет на НРБ го награди с орден "Кирил и Методий" за изключителния му принос за събиране и съхранение на опита на народната медицина. 

Забранената история на траките.

Боспорското царството и Понтика на тракийския Цар Митридат VI Евпатор Дионис,Атила и Ирник от рода Дуло и Велика България.

Ново доказателство,че първите арийци са родени по нашите български земи на брега на Черно море.

Сабазий/ Дионис и Орфей са първоизточник за много религии.


Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.