БЪЛГАРИ
Facebook Group · 4012 членове
Присъединяване към групата
Това е група за родолюбивите българи и е добре дошъл всеки родолюбец с българско самосъзнание. Родолюбие е любов към род и родина,привързаност към отд...
 

четвъртък, 18 април 2019 г.

Тревожни новини от САЩ.Заразени са стратегическите резерви.


Агенция Bloomberg съобщи, че петролът в стратегическите резерви на Съединените щати е "отровен": той е бил развален от отровен сероводород. Агенцията научила за това от петролната и газова компания Exxon Mobil.
Компанията придобила партида суровини от стратегическите резерви на САЩ.
 Оказава се, че съдържанието на закупеният нефт е със съдържание на  сероводород с 250 пъти по-високо от техническите стандарти. В допълнение, нивото на смъртна опасност за хората е над седем пъти по-висока, а около една трета от стратегическите запаси от петрол в САЩ са били изложени на бактериално заразяване.
Такива суровини се нуждаят от допълнително почистване, което води до допълнителни разходи. Понастоящем обаче няма средства, които биха могли да спрат увеличаването на сероводорода в петрола. Бактериите, които го произвеждат, се размножават, а сероводородът става все повече.


Днес е известно за „отравянето“ на хранилището Bryan Mound, което е най-голямото от четирите. Неговите резерви възлизат на 250 милиона барела петрол, което е една трета от всички стратегически резерви на САЩ. Освен това реалната ситуация в други хранилища не е известна. Информацията за проблемите в Bryan Mound се появява, когато от там започва да се продава петрол.

Американските рафинерии излизат от ситуацията, като купуват руски петрол, който днес отива в САЩ в невиждани по-рано количества.
Рафинериите в Европа буквално се задушават от липсата на обичайните суровини - „тежки“ сортове „черно злато“ с високо съдържание на сяра. Саудитска Арабия упорито не иска да увеличава производствените си обеми и  предпочита да изнася по-леки видове петрол - това е по-изгодно. Единствената надежда остава за руския високосерен Урал, който, благодарение на яростното търсене, днес вече настига цената, за Брент.
 Руските компании пресмятат печалбите, които неочаквано са паднали върху тях, но не могат да задоволят исканията на всички желаещи.
Именно в тази ситуация САЩ пусна стратегическият резерв в  повече от значителни количества.

Най-критичният пример  е отказът от американски нефт от един от най-надеждните партньори на САЩ - Южна Корея. Две от най-големите петролни рафинерии в тази страна, SK Innovation и Hyundai Oilbank,  разкриха абсолютно неограничено количество примеси.

Сега става очевидно, че по тази причина САЩ направиха опит за преврат във Венецуела и е малко вероятно те да се откажат от плановете си, предвид състоянието на стратегическите си петролни резерви.

Интересът към този въпрос се дължи на факта, че САЩ планираха да хвърлят около 6 милиона барела на световния пазар, за да предотвратят рязко покачване на цените поради ограниченията върху износа на ирански петрол.
От 1 май отпадат индулгенции те за купуването на петрол от Иран.
Дали Китай и други ще спрат да купуват от Иран при реален дефицит?



Москва е на път да довърши последните американски производители на алуминий.







сряда, 17 април 2019 г.

Москва е на път да довърши последните американски производители на алуминий.

 На фона на продължаващата американска истерия срещу руските компании и крайната позиция на Държавния департамент на САЩ за съвместни руско-европейски проекти, новината за сътрудничество между  Русия и САЩ, между "РУСАЛ" и "Braidy Industries" изглежда странна.
 Руският РУСАЛ и американският холдинг Braidy Industries ще построят нов завод за производство на алуминиеви валцувани продукти за американската автомобилна индустрия в Кентъки.  Ново предприятие ще получава суровини (алуминиеви заготовки) от Алианския завод "Тайшет", който се строи в (Иркутска област, Русия) и ще помага на руската икономика.
Преди няколко години беше абсурд руският РУСАЛ да работи на американския пазар.Днес руската компания  строи нов завод, който при определени обстоятелства може да сложи край на овехтялата американска алуминиева индустрия.


Преди няколко месеца Вашингтон беше непримирим. Желанието му да изтръгне РУСАЛ от американския алуминиев пазар бе ясно, недвусмислено и се вписваше в цялостната политическа тъкан на случващото се. Това, като че ли напълно разбиваше аргументите на европейците, когато упрекваха Вашингтон за двуличност: те казват, че самите те търгуват с Русия, където искат и как искат, и забраняват на европейците. Днес медиите докладват за големите планове на РУСАЛ на американския пазар.

В края на 2018 г., делът на Олег Дерипаска в "РУСАЛ"  падна под 50% и той вече нямаше право да управлява директно основния си актив. В същото време акционерите прехвърлиха акциите на РУСАЛ от юрисдикцията на британския офшор в Джърси до офшорни о-в Октябрски в Калининградска област, което всъщност направи кампанията изключителен руски актив.
Освен това частта на Дерипаска се предаде  “в ръцете на Кремъл”, тъй като по-голямата част от акциите,преминаха в структурите, близки до руските власти.

На този фон Вашингтон продължава да оказва натиск върху европейците, като настоява те да се откажат от строителството на „Северен поток 2“ и други енергийни проекти, свързани с насърчаване на доставките на руски втечнен газ за европейския пазар.
И в този контекст упоритостта на германците и французите, които се опитват да защитят чисто икономическите си интереси, е разбираема.

По този начин те по непазарен начин, се опитват да изтласкат руските производители от европейския газов пазар и да навредят макслимално на ЕС с техния очевидно не търгуем газ.

В случая с новото производство в Кентъки, тази двойственост става толкова очевидна, че просто наранява окото.
Но от наглостта си Вашингтон не се притеснява. Когато е изгодно за американците, те забравят за санкциите и русофобията. Ако РУСАЛ е готов да помогне на американската автомобилна индустрия да се бори с японски, китайски, европейски и мексикански производители, това е добре. И ако руският Газпром или НОВАТЕК потискат американския шистов газ с по-евтиния си продукт, то е лошо, то е "враг на цялото прогресивно човечество".

И това е всичко за САЩ, нищо лично - просто бизнес.

Санкциите срещу РУСАЛ бяха въведени с общата цел да се изтласкат от американския пазар, за да могат неконкурентните американски производители на алуминий да си възвърнат производствените обеми. В края на 2017 г. САЩ произвеждат само 740 хиляди тона алуминиев метал. В същото време техният производствен капацитет е бил използван само от 37%.

Новият американо-руски завод ще произвежда 500 хиляди тона топло и 300 хиляди тона студено валцуван алуминий. Неговият проектен капацитет е най-големият обем алуминий, произведен в САЩ през 2017 г.


Норвегия опази и увеличи пенсионния си фонд до 1 трилион долара,като ограничи използването на фонда от правителството.

Норвежкият пенсионен фонд (държавен пенсионен фонд Global, GPFG) е най-големият  в света. Досега обемът му надхвърля трилион долара (това е 2,5 пъти БВП на страната за 2018 г.). По отношение на жителите на страна с 5,3 милиона души, това е почти 200 хиляди долара на човек.Как не допуснаха националното богатство да бъде окрадено от престъпна групировка?
Норвегия успя да увеличи стабилизационния си фонд за сметка на инвестиционната стратегия и ограниченията за използването на фонда от правителството - тя може да похарчи само инвестиционен доход, който се оценява на около три процента от общия размер на фонда (около 30 милиарда долара). Това по същество означава, че по-голямата част от фонда остава непокътнат и се увеличава почти през цялото време.
 Социалната държава не бе възможна без богатите петролни залежи край бреговете на страната. През 1970-те години Норвегия започна да разработва петролните си находища, като печалбите от добива не бяха откраднати от държавната хазна, а се вляха в социалноосигурителната система.
Средствата се инвестират в чужбина, за да се избегне прегряването на икономиката и да се защитят от ефектите на колебанията в цените на петрола. Общата сума на парите се инвестира в три вида активи - акции на чуждестранни компании (фондът притежава акции в повече от девет хиляди компании по света), корпоративни и държавни облигации и недвижими имоти. От 2018 г. норвежкият пенсионен фонд е инвестирал пари в 73 страни по света.
Фондът диверсифицира активите си, като инвестира в различни сектори на икономиката. Това са предимно публични компании - Apple, Coca-Cola и PepsiCo, Microsoft, ExxonMobil , JPMorgan Chase & Co., Papa John, Steven Madden и Амазон.


Норвежците бяха обявени за най-щастливата нация в света,което изглежда като някакъв парадокс. Най-ужасната и най-известната картина на норвежеца Едвард Мунк "Викът" поражда всякакви асоциации, само не такива на щастието.Най-известният техен писател - Карл Уве Кнаусгор - изкарва хляба си с книги, в които описва алкохолната зависимост на баща си. Колегата му Ю Несбьо пък пише романи, в които има много убийства и смърт.

И за капак Barnevernet се превърна в кошмар,особено за православни родители от Източна Европа,обезобразявайки  лицето на норвежката социална държава и семейните ценности.
Защо четем драматични случаи, за нехуманна, нетолерантна и заинтересована единствено от "лов" на деца чужденци,организация?.
Журналистите представят версията на родителите, повдигайки сериозни въпроси и за бездруго съмнителния мит за "норвежкия рай".
Проблем ли е джендърско-толерантната културна разлика,във възприемането на грижите за децата. В Норвегия акцентът е върху интересите на детето. В Православието и Източна Европа целта е да се подпомогне семейството.
 В Норвегия вече са им натрапили,че семейството не е ценност,а нас още ни работят по въпроса и то все по-успешно.
На норвежците не им пука,че заради отнемане на дете, след грешна преценка на вселилната Barnevernet се разпада семейството.Приемните им семейства се превърнаха в странна професия.
Източноевропейците пък не полагат такива грижи,които се приемат до голяма степен за ненормални,свободия и анархия.

 Barnevernet,който е апотеоз на толерастната към децата политика и сърцевина на норвежкия модел за закрила на детето няма да се реформира, защото представлява основа на социалната им система и на наложения в последните десетилетия псевдо-либерален морал и светоглед в Норвегия.

Българите в нашите земи, преди Аспарух.

понеделник, 15 април 2019 г.

Българите в нашите земи, преди Аспарух.



През 482 Източната Римска империя е нападната от остготите и император Зенон сключва съюз срещу тях с българите кутригури.Кутригурите са група български племена, обитаващи през 5-7 век степната зона северно от Черно море и западно от река Дон. Те са родствени с утигурите, живеещи на изток от тази река и преки наследници на Империята на Ирник (син на Атила) и Беспорското царство.
След въстанието в Мала Азия (т.нар. Исаврийска война 492 – 497) балканските провинции на Източната римска империя в повечето време са под контрола на българите, които нахлуват  в Тракия (през 493, 499 и 502 г.).

През 512 г. е изградена стабилна стена, която предпазва Константинопол от зачестилите нападения на българи, хуни и скити.  Укрепленията, останали в историята като т. нар. „Анастасиеви стени“*, се простират на около 100 км дължина, от гр. Деркос на Черно море до гр. Силиврия на Мраморно море.



От 513 г. Император Анастасий трябва да води дълга гражданска война с подкрепеният от българите наместник на Мизия и Скития – magister militum Виталиан, който имал амбицията да стане император с помощта на българската конница.
Виталиан се възползва от непопулярността на императора-еретик и се обявява в подкрепа на ортодоксалното християнство, с което привлича поддръжници сред народа.
През 514/515 г.  кутригурите завземат Тракия и стигат  до столицата.

Императорът е принуден да направи  териториални и парични отстъпки, с които фактически признава независимостта на българите и Виталиан в Мизия.
Виталиан е византийски военачалник,тракиец (скит),роден в Залдапа - древно тракийско селище в  Скития / Мизия.Градът е основан от тракийското племе Обулензи около 8 век пр.н.е.
Руините от Залдапа днес се намират южно от село Абрит, област Добрич в България.  За кратко е седалище на епископия и е огнище на най-голямото въстание срещу император Юстиниан I Велики.
 Градът преустановява съществуването си след идването на Аспарух,който прогонва римските легионери.
Виталиан е син на Патрикъл. Майка му е сестра на Македоний II, патриарх на Константинопол през 496 – 511 г.

Когато Анастасий през 511 г. смъква патриарха на Константинопол Македоний II (вуйчо на Виталиан) и назначава монофизитския патриарх на Антиохия за наследник, в Източната Римска империя започват въстания.

През 514 Виталиан навлиза в Мизия с войска, съставена от българи кутригури, преминава през Одесос и Анхиало и през 515 година достига до Константинопол. Той не успява да превземе града и се споразумява с император Анастасий I да се оттегли срещу паричен откуп и управлението на Тракия. През 518, при новия император Юстин I, военните действия са подновени и продължават до смъртта на Виталиан през 520 година.

През 517 кутригурите предприемат поход на югозапад в Македония, Епир и Тесалия.

През 538 г. с добре организирано нападение  българите кутригури достигат до Константинопол и опустошават византийските провинции на запад до Адриатика.
Според Прокопий Кесарийски кутригурите завладяват 32 крепости, вземат 120 000 пленници и с тях и заграбена богата плячка се оттеглят на север в земите си.

В 559 г. конен отряд българи от около 7000 души,който е и без тежка техника и стенобойни машини предвождан от кан Заберган на кутригурите, в наказателно нападение за неизплатен от Източната Римска империя дан,превземат Мизия и Тракия и заплашват Константинопол.
 В българската история има много уроци,които пропускаме и не искаме да научим.Те са за горчивите истини за противопоставянето на българи срещу българи. Точно тази част от българската история не влиза в учебниците и не става широко обществено достояние в изпълнение на плана срещу България.
Още епохата на българското завръщане в Европа, е показателно предателството, насъскването на българи против българи,войни между "едноплеменници",кутригури и оногурите,в случая от тракиецът, император Юстиниан I.
 Византииският хронист Агатий, пише с по-големи подробности за похода на Кутригурите и назовава техният вожд,кан Заберган.
Кан Заберган постигнал за каквото е дошъл,получил  неизплатените данъци от византийците,получавани всяка година,взема голям откуп за пленниците и получава земите на Тракия.
 Едва след като искането му било удовлетворено, той освободил пленниците,сред тях и стратегът Сергий, син на Вакх.
Докато кутригурската конница все още била във византииските предели,от Великден до м. семптември,по думите на Теофан,византииската дипломация успява да внесе разкол в българските редици.
 Хронистът Прокопий,разказва за деиствията на Юстиниян, за напъните му за неутрализиране на кутригурите.
 Юстиниян изпратил пратеници при българите Утигури.
 Кутригурите, казал той,нехаели за свойте съседи и въпреки че получавали от Византион всяка година много пари, без всякаква причина ги нападат и ограбват. А утигурите не получават нито част от парите, нито споделят плячката с кутригурите.
 Като съобщил това на утигурите, император Юстиниян ги убедил да предприемат веднага поход против братята си кутригури. Те взели за съюзници 2000 от свойте съседи готите и преминали с цялата си войска реката Танаис. Предвождал ги Сандилх, разсъдлив и изпитан в много войни, достатъно надарен с храброст и мъжество. След като преминали реката, те се срещнали с кутригурите и влезли в сражение с тях.
Докато българите се сражавали помежду си,за византийските пари,"траншове",ромеите се удало да спасят кожите си.

 Менеандър дава своя гледна точка и говори за първото писмо на Сандилх до императора: тогава Юстиниан настоявал пред Сандилх, вожда на утигурите,да започне по какъвто и да е начин война срещу Заберган и котригурите.  Императорът обещал освен това,че ако Сандилх победи българите котрагури, той ще му прехвърли парите, които били определени да се дават годишна дан на Заберган.
 Сандилх,съобщил на императора, че "не е справедливо, нито пък прилично съвсем да се унищожат съплеменниците ни, които не само говорят език, еднакъв с нашия, и са наши съжители, а имат и същото облекло и бит, но са и наши сродници, ако и да са подвластни на някой други вождове. При все това ще отнема веднага конете на котрагирите и ще си присвоя, за да няма какво да яздят, та да нанасят вреди на ромеите."
 Едновременно с това Император Юстиниан изпратил Аратий и при другата страна кутригурите, да им предложи пари, да ги убеди да се оттеглят колкото се може по-скоро от Константинопол.
 Като узнали за нашествието на утигурите и получили много пари от Аратий, те се съгласили да се оттеглят като приятели на тамошните жители. Уговорено било също мир с ромеите. Императорът им дарил   земите в Тракия с условие да се поселят там и да бъдат съюзници на ромеите.

И всичко това си има предистория:

През 1837 година в Руската Империя на територията на днешна Украйна е открита уникална тракийска гробница.В нея са останките и даровете на тракийския цар Рескупорис- един от владетелите на  Боспорско Царство,наследник на Спароток, Котис, Реметалк, Берисад, Реметалк и Аспург.
 Боспорскот царство e антично скитско царство, намиращо се северните и източните брегове на Черно море,на Кримския полуостров,на бреговете на Меотидското езеро (Азовско море),известно поне от 5 век пр.н.е.
 В 480 г. пр.н.е. е обединено в една държава  със столица Пантикапей.
На негово място идват държави и империи на рода Дуло на Атила и след това Ирник и Стара Велика България.


В 432 год,  Атила и Блед подчинили на своите войски и тези на:белите хуни,други българи, скити, германски, келтски племена,франки, маджари и траки.
Атила е от рода Дуло, чиито потомци в V-VII век са българските царе. От този  род произхождат Ирник,
Кубрат, Бат-Боян, Шамбат, Аспарух. Те станали пазители на мощните държави  Стара Велика България,Велика черна  България, Волжка България, Дунавска България, Киевска Рус.

През 436 Атила води преговори с пратеници на Теодосий II за връщането на няколко племена, избягали от властта му в Източната Римска империя. На следващата година Атила и Бледа се срещат с посланиците на империята при Марг и, без да слизат от конете според обичая на българите, успяват да постигнат споразумение. Византийците  не само да връщат избягалите племена,  но и удвояват тогавашния данък от 350 на 700 либри злато (около 228 кг).Атила принуждава византийците да отворят пазарите си за български търговци и да плащат откуп от 8 солида за всеки свой затворник.
 Атила остава доволен  и се оттеглят на север.

Теодосий се възползва от мира, за да усили стените на Константинопол, да построи първата морска стена на града и да подсили укрепленията по дунавската граница.

Картината на Mor Than Пирът на Атила се основава на един откъс от Приск (нарисуван вдясно, облечен в бяло и държащ своята История. Уикипедия.

 През 440 българите се появяват отново,защото  Византия не изпълнява поетите задължения,а  епископът на Маргус е пресякъл Дунав, за да граби и скверни тракийски царски гробници.
Войските на Атила и Бледа преминават реката и унищожават крепостите по южния ѝ бряг. Маргус е превзет,епископът му е взет в плен. Според византийският историк Приск, съвременник и участник в събитията, епископът сам предава града.Атила и Бледа превземат столицата на Мизия Виминаций (близо до днешния Костолац), Сингидун и Сирмий, след което спират военните действия.
Теодосий през 442 г.  прехвърля войски от Северна Африка и нарежда изсичането на голямо количество нови монети, за да финансира войната срещу Атила.
След тази подготовка той решава, че може да отхвърли исканията на българите за спазване на договора.
В отговор на това през 443 г. Атила и Бледа подновяват военните действия. Придвижвайки се на юг, те превземат Рациария и успешно обсаждат Наисус, използвайки обсадни съоръжения. След това се насочват към столицата и по пътя си превземат Сердика, Филипопол и Аркадиопол. Българите се сблъскват и разгромяват основните сили на империята пред Константинопол и само липсата на обсадни съоръжения,не им позволява да го превземат.
Теодосий се признава за победен и изпраща в 443 г. Magister militum per Orientem Анатолий да преговаря за мир. Новият договор е по-тежък за империята от този от 434 г. Императорът трябва да изплати репарация за нарушението на предишния договор в размер на 2100 либри злато (ок. 687 кг). Годишният данък е утроен на 6000 либри злато (ок. 1962 кг), а откупът за пленниците е повишен на 12 солида.
След сключването на новия мирен договор българите се оттеглят на север. По време на последвалия мирен период, вероятно около 445 г., Бледа умира.


Срещата на Лъв Велики с Атила от Рафаел показва папа Лъв I със свети Петър и свети Павел над него, отиващи да се срещнат с Атила.
През 447 г.,  Атила, утвърдил властта си, отново навлиза в границите на Византия през Мизия. Войската на Източната Римска империя, водена от готския magister militum Арнегискъл, го среща при река Вит в Битката при Утус (447 г.).
Българските войски не срещат по-сериозна съпротива и налагат властта си на Балканите, достигайки до Термопилите.

Ето един вражески,
римски поглед към събитията:
 "Варварският народ, който беше в Тракия, стана толкова силен, че повече от сто града бяха превзети, а Константинопол почти беше заплашен и повечето хора избягаха оттам... И имаше толкова убийства и кръвопролития, че мъртвите не можеха да бъдат преброени. Ах, те превземаха църкви и манастири и избиваха множество монаси и девици". – из Житие на свети Ипатий от Калиник.
Атила поискал като условие за мира империята да продължи да плаща данък в злато и да освободи територията, достигаща 450 km източно от (Сигиндун) и на 150 km южно от Дунав. Преговорите между двете страни продължават близо три години.

Историкът Приск, посланик в лагера на Атила през 448 г. и  по-късните произведения на Йордан, дават  описание на двора и скитския произхода на Атила и военноначалниците му:
"За нас и варварските гости бяха подготвени изобилни ястия, поставени в сребърни съдове, но той,(Атила), яде само месо от дървена купа. Във всичко останало той се държаше умерено. Чашата му беше дървена, докато на гостите бяха дадени бокали от злато и сребро. Дрехите му също бяха съвсем прости, забележителни само с чистотата си. Мечът, който носеше отстрани, закопчалките на скитските му обувки, юздите на коня му не бяха украсени, като тези на другите скити, със злато или скъпоценни камъни, или нещо скъпо.


Интересна личност за нашата история е  Ирник  от владетелския род Дуло.
 От историческите извори знаем, че той е трети син на  Атила и майка му е българка.Ирник е роден през 441 година.
 През шейсетте години на V век неговият по-голям брат и върховен хунорски владетел Денгизих го обявил за съвладетел в Хунорската империя и му дал да управлява част от империята, заселена основно с българи.
Ирник се оказва успешен владетел и обединил по-голямата част от българите. През 467 година брат му Денгизих е убит и управляваната от него Хунорска империя започнала да се разпада. Ирник успял да вдъхнови за нов живот Стара Велика България.
Това негово дело оставило дълбока диря в историческата памет на народа му и го превърнало  в епоним на цял един период от време.


*Уикипедия, свободната енциклопедия:
Анастасиевите стени или „Дългите стени“ (на гръцкиΑναστάσειο Τείχος, Μακρά Τείχη της Θράκης; на турскиAnastasius Suru, Uzun Duvar) са укрепена отбранителна линия – вал с каменни стени пред Констонтинопол, преграждащи подстъпите към него от Мраморно море пред град Силиврия (Silivri, на гръцки: Σηλυβρία) до Черно море при с. Подима (дн. Yalıköy). Носят името на византийския император Анастасий I (упр. 491 – 518) и са издигнати за защита на Цариград от заплахите от  българите.
Анастасиевата стена е била изградена още през 469 г. по времето на императора Лъв I (457 – 474 г.) и през 478 г. по времето на император Флавий Зенон (476 – 491 г.). Името на стената обаче идва от императора Анастасий I, който основно я ремонтира, укрепява и възстановява през периода 507 – 512 г. Стената се намира на 65 км западно от Константинопол и първоначално е била 56 км дълга. От нея в добро състояние е останало почти половината, с височина на места до четири метра. Тя може да се сравнява с Адриановия вал, Мощната укрепена линия е преодолявана нееднократно от българите, един от първите в това е владетелят на кутригурите Заберган в 559 г. обсадил Цариград начело на голяма съюзна армия от българи и славяни,(скити). [1]

Литература:
Maenchen-Helfen, S. 77.
 www.boudicca.de
Теофан Изповедник, Хронография (първичен извор)
Евагрий Схоластик, Historia ecclesiastica IV, 3
 Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 79 – 80.
 Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 30.
 Йордан, „Гетика“, 178
Други
Приск, Византийска история; превод на английски от Джон Бъри
Йорданес, Произход и деяния на готите; превод на английски
Василий Николаев, „Чуваши. Этническая история и традиционная культура.“, Москва, 2000.
Николаев В. В., „История предков чувашей. XXX в. до н.э. – XV в.н.э.“, Чебоксары, 2005.
Даббуд – брат Аттилы Бледа, сын Муенчака.
Бат – Ильяс – одно из прозвищ Аттилы.
Гулаим – дочь Бабая-алыпа, воительница, покровительница воинов.
Здесь названо имя создателя песен об Аттиле – Баяна, и творил он у бека Хайджина Балтаварлы, т.е. у князя тмутараканского Мстислава – Константина Владимировича, сына св. Владимира I (989-1036 гг.).
Элаг – Иллаг, сын Аттилы, погиб в битве при Недао в 454 г.
На седьмом веке Турджана… - сын императора Аскыпа Таргиза, 252 – 237 гг. до н.э., и Гуджи Иляркай, по имени Турджан, по прозванию Дуло, основатель династии белых гуннов или хонов, от которой произошел Аттила.
Carmelo Capizzi, L'imperatore Anastasio I (491 – 518). Studio sulla sua vita, la sua opera e la sua personalità. Pontificium Institutum Studiorum Orientum, Rom 1969 (Orientalia Christiana Analecta 184, ISSN – 7449 1590 – 7449).
Peter Charanis, Church and State in the Later Roman Empire. The religious policy of Anastasius the First, 491 – 518. 2. Auflage. Kentron Byzantinon Ereunon, Thessalonike 1974 (Byzantina keimena kai meletai 11.
Brian Croke, Poetry and Propaganda: Anastasius I as Pompey. In: Greek, Roman and Byzantine Studies. 48, 2008, ISSN – 3916 0017 – 3916, S. 447 – 466, online (PDF; 291 KB).
Linda-Marie Günther, Anastasius. In: Manfred Clauss (Hrsg.): Die römischen Kaiser. 55 historische Portraits von Caesar bis Iustinian. 2. durchgesehene Auflage. Beck, München 2001, ISBN 3-406-47288-5, S. 418 – 424, S. 475.
Fiona K. Haarer, Anastasius I. Politics and Empire in the Late Roman World. Cairns, Cambridge 2006, ISBN 0-905205-43-X (Arca 46), (Oxford, Univ., Diss., 1998: The reign of Anastasius I, 491 – 518.).
A. D. Lee, Anastasius. In: Averil Cameron (Hrsg.): The Cambridge Ancient History. Bd. 14, Cambridge 2000, S. 52 – 62.
Mischa Meier, Staurotheis di’hemas – Der Aufstand gegen Anastasios im Jahr 512. In: Millennium. 4, 2007, S. 157 – 237.
Mischa Meier, Anastasios I. Die Entstehung des Byzantinischen Reiches. Klett-Cotta, Stuttgart 2009, ISBN 978-3-608-94377-1.


събота, 13 април 2019 г.

1205 години от кончината на Крум Велики.

 Крум е основоположник на наказателната система в България. Преди Крум Велики нямаме данни за писани закони, дори при Тервел- владетел с висока култура,образование и престиж. По сведение във византийската енциклопедия "Свидас", той въвежда закони, които са много сходни с тези във Византия и Западна Европа. Взема мерки против корупцията, злоупотребата с власт и разбойничеството.Колко ни е нужен Крум сега!
Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод кончината на хан Крум на 13 април 814 г.:"Крум взема мерки против разбойничеството, злоупотребата с властта, корупцията".

Законите на Крум са жестоки от съвременна толерантна европейска гледна точка,но започват да изглеждат все по-нужни днес.
Те са с нанасяне на тежки увредителни наказания и смъртно наказание, които са нещо традиционно за тогавашния свят,а и днес в Китай и други проспериращи страни от изтока.



Крум Велики  остава в паметта на българите като законодател и военначалник. Неслучайно в Български апокрифен летопис,  се говори за един загадъчен справедлив цар. Най-вероятно под това прозвище се крие именно Крум.


Много  историци смятат, че Крумовата династия води началото си точно от Кубер* от български родове от Македония. Държавността, установена от Кубер в района,по всички исторически факти продължава до окончателното обединение на сегашна Македония,(Куберова България), с България при Пресиян.
 Голяма част от родовете на местната аристокрация могат да бъдат проследени до десети век.



Археологическите проучвания в Македония показват наличието основно на български артефакти от 6 и 7-ми век. В 808 г. при управлението на кан Крум,потомък  на Куберовия клон на рода Дуло, българските войски достигат Сяр. Cлед похода на хан Пресиян в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала, Куберовите българи и български земи са напълно интегрирани в България.
 През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на Михаил, най-възрастният син на Симеон Велики срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях се мести в град Никопол, недалеч от Арта в днешната област Превеза в Южен Епир.

При безмилостно съперничество с Византия, Крум Страшни не само отхвърля заплахата, но и минава в настъпление. Той е първият владетел, при който днешната столица София става част от българската държава – пак по пътя на завоеванието.
Крум Страшни е първия роден законодател. Именно с него започва фактическата българска държавност, тъй като няма държава без собствени закони.
 В този смисъл той е първият български държавник, който осъществява прехода от родово-племенните принципи към върховенството на закона за всички поданици. И така при Крум българското племе добива облика на народ и България от племенно образувание се превръща в Империя,в държава със закони.
Кан Крум е ловък политик и в началото не търси сблъсъци със силната тогава Византия.

Крум превръща България в Империя със победата в битката за  аварското наследство.
Аварският хаганат владеещ тогава териториите приблизително на днешна Унгария и Австрия – в края на VIII в., е в тежка битка с франките на Карл Велики.

Крум “присъединил аварските земи” и с това България разширява значително
границите си и се превръща в третата Империя в Европа и втората по могъщество. Тя става съсед с Франкската империя на запад и с Източната Римска империя на изток и юг и се превръща във Велика сила.

 Крум произхожда от българите от Панония,рода на Кубер* и е родоначалник на нова династия, към която принадлежат едни от най-забележителните владетели от Първото българско царство.

 Законодателството на Крум е запазено в една византийска енциклопедия „Свида", написана през Х век, и не е зле да бъдат обица на ухото на "творците на съдебната реформа",за да не ги достигнат крумовите закони за предателите.
 Крум Страшни е бил безпощаден към предателите и клеветниците, към крадците и пияниците. „Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит. Не се позволява да се дава храна на онзи, който краде. Или ако някой би се осмелил да направи това, имотите да му бъдат отнети. Заповядал също да се строшават краката на крадците и всички лозя да се изкоренят. На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне пак в нужда; или пък, който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите".

Крум стигнал до идеята за издаването на своите закони под влияние на разговора си с аварските първенци, които му разказали за причините, довели до пропадането на могъщото им царство.

Около 803 г. франкските войски нападнали  Аварския хаганат от запад,а Цар Крум от юго-изток, завладял източните части на Аварския хаганат и ги включил в границите на българската държава през 805 г. България и франкската империя станали непосредствени съседи по Средния Дунав.
Цар Крум реално присъединява към България с дипломатичеки и военни усилия българските земи и племена от Авария.Крум заема и земите на Дакия (Влашко).

Българите в отслабената Авария били заплашени от набезите на франките под предводителството на Карл Велики и имат нужда от защита от своя родственик Цар Крум. Реално Крум отива и като спасител и се завръща като завоевател.

Цар Крум почти безболезнено присъедини огромни територии, които са два пъти по големи от  Аспарухова България,като постига  етнико-политическо обединения на близките народности. Присъединяването е последвано от небивал подем по българските земи. Следствие е силно увеличаване мощта и човешкия ресурс на държавата и до голяма степен са  двигател на победоносните завоевания на Симеон. Като Крумов наследник той още повече разширява завоеванията на прадядо си, присъединявайки предишни и загубени от Аварския Хаганат български територии.

 Мечтата на Кубрат и Аспарух е сбъдната със силата на българската династичната приемственост,която толкова рядко наблюдаваме в Българската история.

 Цар Крум обърнал поглед към Византия след като приключил с аварите през 807 г. и знаем историята с черепа на Византийският император Никифор I Геник (802-811) и великата победа.
Крум обърнал поглед към Византия след като приключил с аварите през 807 г. Първото нападение на войските е в поречието на Струма, откъдето се завърнали с голяма плячка. В началото на 809 г. Крум превзема Сердика,като избил целия гарнизон от 6000 войници и част от жителите му. След това заповядал да сринат крепостните стени и се завърнал победоносно в Плиска - пролетта на 809 г.
Византийският император Никифор I Геник (802-811) предприел  два похода срещу България полупровалени,а с полууспех приключила и акцията за преселването на гръцки колонисти от Мала Азия в Тракия.

В началото на 811 г. Никифор I започнал подготовката на голям поход срещу България, с цел да я унищожи. Под знамената били призовани всички патриции, началници, сановници и цялата "златна младеж", от която бил сформиран специален отряд под командуването на императорския син Ставракий. За похода били вдигнати всички отряди от Балканите и Мала Азия. Към тях се присъединили тълпи бедняци; въоръжени с прашки и тояги те мечтаели да награбят богата плячка в българските земи. На 11 юли византийската армия се установила край пограничната крепост Маркели.Тук пристигнали пратеници на хан Крум с предложение за мир. "Възпиран от собственото си лекомислие и от внушенията на съветниците си", Никифор I отхвърлил предложението. Впрочем още при Маркели станали събития, които предвещавали злополучен край на цялата кампания: любимият прислужник на Никифор I избягал при Крум, като отмъкнал целия императорски гардероб.
Няколко дни византийската армия маневрирала и търсела удобно място за преминаването на Балкана и "след много заобикаляния през непроходими места" ромеите измамили бдителността на стражевите отряди и излезли в равнината.

 Пътят на ромейската войска към Плиска бил постлан с трупове; хора и животни ставали жертва на меча. Императорът заповядал да се избиват дори и кърмачетата.
Пред стените на Плиска хан Крум направил отчаян опит да спре нашествениците с армия от 50000 човека, т. е. българският владетел вдигнал на крак опълчението, но тази лошо обучена войска не издържала вражеския удар и отстъпила.
Победителят Никифор I влязъл в Плиска на 20 юли,разграбил съкровищницата на Крум ,разхождал по чардаците на Крумовия дворец и уверявал приближените си, че "ще построи тук град на своето име, за да стане именит пред бъдните поколения". После богато надарил войската си с пари и дрехи. В Плиска императорът посрещнал и пратениците на Крум,но възгордян от победата, Никифор I не искал и да чуе за мир.
 На 23 юли император Никифор I излязъл от Плиска ,която била опожарена. Първоначалните планове на императора предвиждали да потегли към Сердика, но постепенно той бил обхванат от страхове, тъй като узнал, че Крум преградил обратния му път.

Хан Крум с голяма бързина реорганизирал войските си, извикал на помощ околните скитски племена и част от онези авари, които преселил в Мизия, на крак била вдигната цялата българска земя. Проходите били завардени и преградени, само за два дни. След известно лутане императорът се осмелил да навлезе в планината, като поел през Върбишкия проход, който българите преградили с дървена стена (дема) и дълбок ров.
В петък срещу събота византийската армия нощувала във Върбишкия проход - войсковите части били разположени далеч една от друга, тъй като теснините не позволявали съсредоточаването им. През цялата нощ ромеите чували шума на прииждащите български войски. Сам императорът пророкувал близкото си поражение с думите: "Дори крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта."

Призори на 26 юли (събота) българите нападнали центъра, там, където станувал императорският отряд. Ромеите набързо се въоръжили, но скоро били пометени и ударили на бяг. През прохода протичала малка, но дълбока и тинеста река. Ромеите не улучили веднага брода и много войници се издавили. Скоро паниката станала всеобща - хора и животни се смесили. Тези, които затънали в тинята, били газени от прииждащите, които преминавали през тях. Накрая бегълците стигнали до дървената преграда - тя била "много яка и мъчно проходима". Първите, които се опитали да я преминат, попаднали във външния ров, на дъното на който били забити заострени колове. Следващите я запалили, но също попаднали в рова заедно с конете си. Поражението на ромеите било незапомнено - "погубена била цялата ромейска мощ". Впрочем нека да дадем думата на византийските историци: "И цялата християнска красота загинала. Всичкото оръжие било загубено заедно с царския багаж. Дано християните (т. е. византийците) не изпитат пак грозната история на този ден, тъй като надвишава всякакво ридание.", пише Теофан.
Император Никифор бил заловен жив, заведен при Крум, който заповядал да го обезглавят. След това "набил, на кол главата му и тя стояла много дни за показ на идващите при него племена" - пред нея щастливият победител приемал парада на своите войски, коментира с горчивина Теофан. След това заповядал черепът да се обкове със сребро и с тази чаша пиел "здравица" с всички вождове.

През следващата 812 г. българските войски се появили в Тракия - през юни бил превзет Дебелт.
През септември 812 г. Крум изпратил в Константинопол славянина Драгомир с предложение да се възстанови мирният договор от 716 г. Новият византийски император Михаил Рангаве (811-813) отхвърлил предложението.
 Когато преговорите били прекъснати, Крум се насочил към черноморската крепост и стоварил пред стените й многобройни обсадни машини - те били построени от един покръстен арабин, който бил на византийска служба, но впоследствие избягал при Крум. След около две седмици в Константинопол долетяла тревожната вест, че Крум превзел Месемврия. Като връх на всичко той пленил 36 медни сифона, с помощта на които се изхвърлял прочутият гръцки огън - оръжие, което ромеите пазели в пълна тайна.

През май 813 г. Михаил Рангаве потеглил на поход - съпровождала го императрицата, която заклела военачалниците да умрат за "християнския кръст" и да пазят своя император. Повече от месец Михаил Рангаве обикалял Тракия без видима цел, а грабежите на войниците му довели областта до бедствено положение.
В началото на юни хан Крум се появил с войските си и се установил на лагер при Версиникия, близо до Одрин. Ромеите успели да заемат по-удобни позиции - лагерът им опирал до височини, които доминирали над равнината. В продължение на 15 дни всяка сутрин двете армии излизали на полето, построявали се в боен ред, но никой не поемал риска да нападне. Това пpeдизвикало брожение в императорския лагер, тъй като (според признанието на един от византийските военачалници) ромеите били десет пъти повече от българите.

На 22 юни военначалникът Йоан Аплакис, се обърнал към императора със следните думи: "Докога ще чакаме и ще гинем? Аз пръв настъпвам, а вие смело ме последвайте." Отрядът му се устремил срещу българските редици, като се въодушевявал от мисълта, че "на полето ромеите могат да бъдат само победители". Примерът им бил последван и от останалата войска, но още при първото сблъскване ромеите панически побягнали.Поражението на византийците било катастрофално - най-отпред бягал сам императорът, "като проклинал войските и техните военачалници".
На 17 юли Крум стоял с войските си пред Константинопол и оглеждал могъщите му укрепления, увенчани с високи кули.
 Кхан Крум се разпоредил лагерът му да се обгради с ров откъм столицата и започнал мирни преговори.
Новият византийски император Лъв V Арменец (813-820) приел предложението не затова, че бил ратник на мира, а защото му се удавало удобен случай да се разправи със страшния си противник. Скроен бил коварен план за убийството на българския владетел. На трима прочути стрелци с лък било наредено да се скрият близо до мястото на срещата и по даден знак да прострелят Крум.
 Скритите в засада стрелци излезли от укритията си, а стоящите по зъберите на стените византийски граждани започнали високо да викат: "кръстът победи", т. е. очаквали всеки момент войниците да прострелят българския хан. Те на няколко пъти стреляли по Крум, но не успели.

Разярен от ромейското коварство и лъжливите клетви, хан Крум подложил на страшно опустошение околностите на Константинопол - опожарил съседните църкви и манастири, разграбил Хиподрома и посякъл всички пленници. След това се оттеглил на север, като разорил всички земи до Одрин.
Този град бил обсаден от брата на Крум още през юни. С пристигането на българския хан обсадата се затегнала и жителите на града се предали на милостта на победителя. Цялото население на Одрин заедно с епископите, жените и децата (10 000 човека) било преселено в отвъддунавска България. Докато жителите на Тракия преживявали този погром, император Лъв и не помислил да излезе от столицата - той не се побоял да престъпи и клетвите си, и воинския си дълг, който го задължавал да защищава подвластния му народ.

Настъпването на зимата давало надежди, че нашествията на българите ще престанат. Времето обаче се случило хубаво и Крум побързал да изпрати в Тракия 30 000-на армия - това била по същество нова наказателна акция. Тази "облечена в желязо" войска опустошила областта около днешния Люлебургаз и се завърнала с огромна плячка и 50 000 пленници, които били преселени на север от Дунав.
Кхан Крум се подготвял за решителен щурм срещу византийската столица. За тази цел той привлякъл за свои съюзници "всички Славинии", т. е. околните скитски племена, и наел многобройна аварска войска. За атакуването на константинополските стени бил подготвен огромен обсаден парк. Той включвал големи бойни кули, "костенурки" за разбиване на стените, огнехвъргачки, с т. нар. овни, които подривали укрепленията, и много други. Обсадните машини трябвало да се придвижат до византийската столица на 5000 обковани в желязо коли (те били вече готови), а "хиляди волове били приготвени в оборите", за да пренесат обсадните машини.
В разгара на приготовленията Крум внезапно починал.

четвъртък, 11 април 2019 г.

Победа на Халифа Хафтар заплашва 6-ти американски флот в Средиземно море,пише Der Standard (Австрия).

 Москва подкрепя командира на Либийската национална армия Халифа Хафтар. Това е геополитическо решение, което излиза извън границите на Либия. Русия вече не иска да вижда САЩ в този регион. Това становище беше изразено от независимия журналист Андре Балин в  Der Standard (Австрия).
Според него генерал Хафтар се стреми да осигури титлата за новия лидер на Либия.
Русия невидимо подкрепя опита му, тъй като тази африканска държава може да се превърне в трамплин за разширяване на зоните на руско влияние върху африканския континент. В дългосрочен план това означава запазване на руските инвестиции, както и изграждането на руската далечна отбранителна линия, която заплашва 6-ия американски флот в Средиземно море.


Триполи, номиналната столица на разделената гражданска война в Либия, устоя на първата атака на бойците на LNA, но интензивността на сраженията нараства експоненциално. И двете страни преминаха към използване на авиацията, което радикално увеличи броя на жертвите на конфликта.

В същото време, Русия наложи вето на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, осъждаща активните военни действия, разгърнати от МНС срещу силите на правителството на националното единство. От гледна точка на Москва, вместо силни изказвания и осъждания, е необходимо да се премине към въпроса за прекратяване на огъня и да се призове страните да преговарят и да се върнат към статуквото.

Досега подкрепата на Москва за Хафтар можеше да се говори с доста скептицизъм и предположения. Въпреки това, след като Русия блокира резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, сътрудничеството зад кулисите стана очевидно- пише Балин.
Хафтар постоянно информира руския генерален щаб за резултатите от битките. И с всичко това, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, отрича връзките и подкрепата на Хафтар от Русия.

Но фактите са упорито: вече две години имаше тесен контакт между страните. Всичко започна с официалното посещение на Хафтар в Москва за разговори, които се състояха на 27 ноември 2016 година. Дори и тогава Кремъл отрече всякаква връзка с генералисимуса, въпреки че се проведоха срещи на високо равнище, по-специално с външния министър Сергей Лавров.

Независимо от това, присъствието на руски военни съветници в Бенгази непрекъснато нараства и снимките показват, че силите под командването на Хафтар имат най-новите модерни оръжия и са преминали през дълбока модернизация на системите на ПВО от съветски тип.

Очевидно е, че Хафтар не може да бъде нито идеологически, нито стратегически съюзник на Москва, въпреки факта, че завършва военна академия в Съветския съюз през 80-те години. Това е ситуационна връзка, основана на военно-политически амбиции- заключава Андре Балин.

За Русия Либия е пътят към Атлантическия океан, както и потенциална база. Победата на Хафтар, за която Москва се надява, ще сложи край на американското влияние в тази богата на петрол държава. Очевидно тези изчисления започват да се сбъдват по определен начин:  американските военни части се евакуираха от Либия.

понеделник, 8 април 2019 г.

Салвини:Задачата на ЕС не е разселване на нелегални имигранти,а защита на външните граници и разбиване на трафика на хора.


 Матео Салвини е единственият политик в Европа когото поддържам,защото иска да създаде блок от  антиимигрантски партии в Европейския парламент, които да оспорят доминацията на традиционната десница и левица,(ЕНП и ПЕС).Съюзници са му "Алтернатива за Германия", "Истински финландци","Датската народна партия" и евентуално Марин льо Пен.


 Вицепремиерът на Италия Матео Салвини заяви, че ЕС в момента е в състояние да създаде "конфликт", докато желанието на правителството му е да се гарантира мирна Европа.
На конференция в Милано Салвини разкритикува мигрантската политика на ЕС и заяви, че задачата не трябва да е разселване на нелегалните имигранти, пристигнали на европейския бряг и на границите, а защита на външните граници на Общността и разбиване на бизнеса с трафика на хора.
Салвини подчерта, че европейските народи и Италия искат от ЕС да акцентира върху сигурността, охраната на границите, историята и културата.
"Ние можем да бъдем най-богатият континент на света, но не можем да живеем под терористична заплаха" и посочи като основен риск за Европа екстремизма и ислямския фанатизъм.

Салвини се надява да обедини блок от партии с еднакви възгледи, антиимигрантски партии в Европейския парламент, които да оспорят доминацията на традиционната десница и левица.

Матео Салвини подготвя голямо събитие за промяна на Европа за следващите 30 г. през май в Италия, където ще покани всички европейски движения, които са алтернатива на управлението на социалистите и Европейската народна партия.

Салвини се надява да проведе събитието на древния хиподрум в Рим "Циркус Максимус"  и да привлече най-малко 15-20 европейски държави.

Кой срещу кого е в Либия?

Словакия отказва да допусне за временно или постоянно присъствие американски войски на своя територия.

Изтребител F-16 се застреля сам себе си.



Българите в историята на Римската империя и Италия-от Атила,аланите и Алцек до днес.

Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

За контакти: yphalachev@gmail.com



Follow by Email

Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.