събота, 9 декември 2017 г.

Българското Рождество Христово-Коледа и неговите корени в най-старата човешка цивилизация в тракийските култове,орфизъм и богомилството.


 Християните по света приемат, че Рождество Христово е първостепенна част от християнската религия и традиция. Това не е пълната истина,защото  празникът не е първично християнски,а е взаимстван и има своите корени в най-старата човешка цивилизация,в тракийските култове,дионисиевите мистерии, в Сатурналиите, в системата за поклонение на Майката-богиня и на Слънцето-бог.
   Почитането на деня на непобедимото слънце,в най-древната цивилизация, в тракийските вярвания,копирани от древните гърци и в римската религия, който се чества на 25 декември в стария езически календар, е възприет от Църквата като празник на Рождество Христово едва през 4 век. с цел да успее постепенно в годините,да преодолее езическите религиозни традиции.
 Църквата очевидно не е успяла на 100% да приключи този процес до желаното ниво ,защото редица стари обичаи запазват своето място като форма на изява на християнската вяра по начин, който е близо до съзнанието и културата на народа и някои го наричат “народно християнство.”



 Старите езически религиозни вярвания и магични традиции се свързват  с хилядолетната “дълбока езотерична” традиция на България, която идва от бог Слънце, “тракийския орфизъм”, преминава през богомилството и дъновизма.

 Запазените традиции от халколита,
тракийски култове и орфизъм съчетани със силата на християнските духовници и църковни учители в тяхното свидетелство за вярата дава надежда,както за България,като държава,така и на българите и на Българската православна църква.




Трябва да сме горди,че до голяма степен православното християнство на  Средновековна България, чрез българския език,българската писменост и българската книжовна традиция е довела до възникването на новата християнска култура и цивилизация на Православното славянство (Slavia Orthodoxa).

В България езическите традиции са свързани с християнското Рождество Христово и с обичая коледуване.
 Празниците и обичаите  се предават  от поколение на поколение и са неотделима част от самоличността на българския народ. Кукерството, нестинарството, ритуалът Герман, русалийските празници, празнуването на Еньовден са празници с тракийски ,орфически произход.
 Има още какво да се желае,защото дори жертвоприношението при продължаване живота на човек-"тракийския поман",погрешно се приема за турския "курбан",който исляма е приел около 6000 години по-късно.

Какво е Коледа?
„Как какво? Коледа е Рождество Христово. Нали сега постим за Коледа".
Така мислят повечето от днешните православни християни, които не са съвсем наясно какво е „Коледа”.И какво все пак е Коледа? Човек,личност, празник, обичай?
Всъщност Коледа е наименованието на древно езическо божество. Коледа е бил бог на празненствата.
„Шестият (идол) е Коледа, чийто прескверен празник беше на 24-ти декември” (Густинска летопис). Този идол ознаменувал завъртането на годишния кръг след зимното слънцестоене, идването на светлината и увеличаването на деня. Честванията на Коледа (коледуването) продължавали в различните места от 21-24 декември до 2-5 януари. Те се състояли в обхождане на домовете и пеене на  коледни песни, в които се прославяли стопаните на дома и се съдържали пожелания за богат урожай,изобилие, магически заклинания и се изпросвали подаръци.
Църковните Рождественски тържества вървят окол 2000 години заедно със старата езическа традиция на „коледуването”.
Всичко това е направено с цел християните да приемат и езическия фолклор като нещо християнско.  Само ще спомена,че в първите години на християнството,никъде не се споменава Коледа за Рождество Христово и това е наложено доста по-късно от Църквата.

Сурвакането е обичай пряко свързан с „Коледа” и Нова година, затова е добре да се види неговата истинска същност.
Повечето хора искрено смятат, че няма нищо лошо в сурвакането,което в техните представи бива свързано най-вече с радостни благословения и пожелания за плодородие, здраве, щастие и късмет през Новата година, както и с раздаване на подаръци на сурвакарите.
Но откъде всъщност произхожда този обичай? Какво е духовното му значение?
Софокъл свидетелства, че небесното светило е върховния бог на  траките. Те са го наричали с различни имена- Сурегет, Сургаст,Сарбазий Суротер, Сура...
Частицата СУР е имала значение слънце в древния език на нашите предци. От Сур- слънце идва и нашата дума Сурва.
Имената, с които траките са наричали слънцето сме предали на индо-арийците. На санскрит бага и сур означават слънце. Бага, сура са и думи за бог, божество.

Луций Ариан е пределно ясен пишейки, че тракиецът Дионис е основоположник на религията на индийците.
Пишейки за вярата и обичаите на древните българи, блаж.Теофилакт Охридски (1050-1125) споменава, че поради скитското суеверие те почитали слънцето, луната и звездите,като принасяли в жертва и кучета. За това, че някои от българите са почитали слънцето и луната като божества се вижда и от описанието на разговора между хан Омуртаг (управлявал между 814-831) и гърка Кинамон.

Херодот пише, че скитите наричали бога на слънцето с името Гето сур. Скитското название „Гетосур” е сродно на тракийските Сурегет, Сургаст, Суротер, Сура и са древните варианти на нашата българска дума зора, имаща диалектна форма зура. Сурва, зора, зарево,зура са различни думи за слънцето, възникнали в различни епохи. Името „сурва” е останало непроменено, защото дълго време е било считано за свещено. Когато благославят, волно или неволно сурвакарите споменават едно от имената на най-древните и почитани езически божества по нашите земи – слънцето.

 Руско-американската екзотеричка Елена Петровна Блаватска, която не ни долюбва, пише в малко след Руско-турската освободителна война: Ето например как те,(българите),празнуват Рождество и Нова Година.И до днес те наричат този празник Сурваки, тъй като той съвпада с празника в чест на древния  бог Сурва. 

Това божество – Сурва – очевидно е идентично на арийското Суря – Слънцето – бога на топлината, плодородието и изобилието. Корените на този празник отиват далеч в дълбините на вековете, тъй като много преди християнството българите са се покланяли на Сурва и са посвещавали празника на Новата Година на този бог, молейки го да благослови нивите им и да изпрати на тях самите щастие и процъфтяване.

От  “Заветът на свети Иван Рилски” разбираме, че към края на ІХ в. и средата на Х в., сред новопокръстения български народ, под една или друга форма, продължават да битуват някои стари езически обичаи, остатъци от религиозно-митологични вярвания или магични представи.
 Св. Иван Рилски завещава на своите духовни последователи да продължават да “просвещават своя единокръвен народ” с истините на християнската вяра, защото сред народа “поради незнание”, а не от упорство, се срещат още някои стари суеверия. Това сигурно доказателство за съществуването  от старата езическа култура и за оценката на Църквата от великия Рилски светец.

Паралелната “народно-митологична вяра”, която е своеобразна алтернативна на християнството е доказателство за вътрешното желание на българите,да не губят историческите си корени.
 Старите култови практики и обичаи постепенно се свързват с някои аспекти на християнската религия или се приспособяват към определени църковни форми на молитвата, почитането на светците или празнуването на църковните празници.
Чести са случаите на използване на каменни изображения на тракийския конник, като барелефна икона на св. Георги Победоносец в някои християнски параклиси и църкви в Странджа и Южна България и митологични образи и сюжети в декоративните елементи за украса на православните иконостаси.
Има езически елементи в бита и обичаите на народа ни, които са се запазили без участие на Църквата,а самият народ ги е приспособил към някои християнски празници, или ги е вмъкнал в не чисто религиозните си умотворения,например различни стари гадателски обичаи или жертвени практики, които имат чисто натуралистичен характер и се свързват от народа по външен начин с християнските празници.

Известни са обичаите на нестинарството, при които се използват иконите на св.св. Константин и Елена. Макар, според изследователите, да става дума за обичаи, свързани с древният тракийски  култ към слънцето или жречески практики, иконата на християнските светци е станала част от този ритуал.
 Като най-далечни и напълно несъвместими с християнството БПЦ  разглежда кукерските обичаи, които произлизат от древната тракийска езическа религия и имат отношение към природните сили и периодичната смяна на сезоните.
Старите религиозни вярвания си остават митологични или магични по своя характер и не могат да се свържат и идентифицират напълно с християнската религия, изповядвана от Църквата,но е безспорно, че тази народно-митологична вяра е остатък от по-древните  форми на религия.

Съжителството между християнската вяра и старите езически вярвания в историята и религиозната практика на българския народ, и духовно-пастирския опит на Българската православна църква, ни дават основание да вярваме в историческата устойчивост и бъдеще на българския народ.

Най-старата човешка цивилизация  „Стара Европа“ и "Култура Варна" се е зародила преди повече от 8 хилядолетия  и е процъфтявала по нашите земи.Най-старото златно съкровище в света е Варненското златно съкровище.  Мястото, на което са открити находките, е халколитно гробище, датиращо от около 5000 – 4400 година преди Христа, или е на възраст от около 7000 години.Доказно е, че златото от Варненския халколитен некропол не само е обработвано тук, но и е добивано тук.
Стоунхендж е най-известният мегалитен паметник в света и е датирано около 30 век пр. Хр., а на каменното съоръжение към 24 – 21 век пр. Хр.
Светилището на Орфей в Родопите е с хиляда години по-старо от египетските пирамиди и с 3000 години по-старо от Стоунхендж.В Мала Азия е открит храм на същата цивилизация на около 10000 год.
 Край село Татул,учените попаднаха на сгради от преди 6000 години със запазени сечива от полускъпоценни камъни, глинени съдове, животински останки. Археолозите твърдят, че е много рядко да се открие съд на 6000 г., а в праисторическите жилища на Татул има над 20 запазени съда.
Древно светилище, датиращо от петото хилядолетие преди новата ера,се намира край Гоце Делчев на три хълма в местността ''Градище".
Беглик таш е тракийско скално светилище, там където Странджа планина и морето се срещат. Каменният комплекс е светилище на древен култ на предшествениците ни към Богинята Майка и Бога Слънце от бронзовата епоха, около 13 век преди Христа. Скалното светилище се свързва с култа към плодородието и свещения брак между Богинята Майка и Бога Слънце.
Беглик таш е главното светилище на тракийското племе скирмиани- най-древните металурзи.
Теофилакт Охридски за българите на Аспарух, връщащи се в старата Родина: “.... така наречените българи, от скитските предели;като преминаха през реката, наречена Истър дойдоха, като тежък бич, изпратен от Бога върху западните краища. Те не познаваха името на Христа и ... служеха на Слънцето, Месечината и други звезди".Тази религия за българите била основана върху вярата в седем бога-светила: Слънцето, Месечината и петте известни тогава планети Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, наричани  Седемте владетели на ефираПри траките също са били почитани звездите изобразяващи “лирата на Орфей” – Плеядите - седемте звезди от съзвездието Орион, което се е смятало за съзвездие на Дионис.


Библиография:

Тракийското присъствие на Британските острови и Галия намираме в “Leabhor Gabhala Eirenn”.

 Артефакти  от Тракия са намерени във Франция и Ирландия от времето на цар Кир –VI век преди Христа и описано в  Encyclopaedia Britannica.

 Maenchen-Helfen, S. 77.

Проф. Асен Чилингиров: “Българската църква Изследвания, факти, документи”, “Софийската „Света София“ и нейните изследвания”, “Покръстването на русите и България Изследвания”, “Охридската "Света София" и нейната датировка”. 

 Claudia Bohm: Imitatio Alexandri im Hellenismus, München 1989, ISBN 3-88073-294-9

B. C. McGing: The foreign policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus. Brill, Leiden 1986, ISBN 90-04-07591-7.

 Плиний Стари, The Natural History 7:24

 Никифор, патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. София, Зограф, 1997.

 Таврика в эпоху раннего средневековья: салтово-маяцкая культура, Igor Avenirovich Baranov, Nauk. dumka, 1990, стр. 146. 

Приск, Византийска история; превод на английски от Джон Бъри

Николаев В. В., „История предков чувашей. XXX в. до н.э. – XV в.н.э.“, Чебоксары, 2005.

Ирник и Ернах;

Атила и третият му син Ирник;

История на българите Константин Иречек;

Скритата имперска история на българите;

Otto Maenchen-Helfen, Die Welt der Hunnen. Wiesbaden 1997

Christopher Kelly, Attila the Hun. Barbarian Terror and the Fall of the Roman Empire. London 2008.

Говори се за идването на народ болги от Тракия - “  ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” -Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299.

Забранената история на траките.

Еньовден е тракийски орфически празник с корени преди 7-8000 години.

Сабазий/ Дионис и Орфей са първоизточник за много религии.

Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.