сряда, 10 януари 2018 г.

Богомилството е религиозно-културна основа на европейската цивилизация и протестанството.

Във всички европейски доктрини преди 1898 г. се твърди,че богомилството е българско религиозно учение, че богомилите са предшественици на Реформацията, борещи се за религиозна свобода, свещенодейно равноправие на половете,(на двата пола), реформация на феодалния ред и прочие.
 След Съединението на България през 1885 г. доктрините постепенно се променят и европейските политици решават,че е невъзможно повече да признават,че са получили и цивилизацията си и идеите на протестанството от една възкръснала България.

 Етическата същност на богомилството е българският културно-религиозен  принос за цивилизоването на Средновековна Европа. 



Френските учени Жан Дювернуа и  Мишел Муние са категорични:„Има едно учение, което променя мисленето на Европа и това е богомилското учение”.
Хари Салман, философ от Холандия, каза в беседата в София: "През Х век България е духовният център на Европа, където се е родил Духът, за да се разпространи в другите страни - Босна, Италия, чак до Франция".
 Стилиян Чилингиров: "С това учение България дава първия християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лутер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да търсят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравственото съвършенство на човека. Но и на това учение ние приписахме чужд произход. Когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние търсехме корените му в манихейството, месалианството и павликянството".
 Проф. Геза Фехер,Унгария:“Българите бяха онзи народ, който допринесе най-много за оформянето на цивилизацията на цяла Източна Европа й въвеждането и в културния свят.”
Шигьоши Мацуяма – Япония:“Българската средновековна култура е сред седемте цивилизации в историята на човечеството, играли отговорна роля заради мисията си на свързващо звено между Изтока и Запада.”

Първите сведения за появата на богомилството говорят за враждебното отношение на Цариградската патриаршия към него,(което само може да го издигне в очите на всеки истински българин) и за окачествяването му като вредна за интересите на църквата и държавата манихейска ерес, примесена с павликянство.
Съвременните официални и според мен псевдонаучни схващания характеризират богомилството само като дуалистично, антифеодално и реформаторско народно движение, възникнало в лоното на българската църква през Х век.
Но:"Цялото Просвещение, целият Ренесанс са плод на богомилството",казва изтъкнатият френски учен Жан Дювернуа.  "Богомилството е протестанство, победило преди самото протестанство, но без капка кръв и това е един от нашите европейски приноси."
  Корените на богомилството са в древни практики, характерни при траките.  Истинската история на богомилите разбира се по нашите земи е унищожена,както много други от "добрите" ни съседи и би трябвало да звучи по различен начин от общоприетите досега тези.
Добре,че има запазени документи,артефакти,литература в цяла Европа,Русия и Близкия изток.

ПЪТЯТ НА БОГОМИЛИТЕ.

Най-голямото признание за делото на богомилите е, че в много държави има тенденция то да бъде присвоено,например във Франция открадват част от българските медицински практики и представят,като френска Боаронската хомеопатия,което част от френските учени признават с половин уста.
 Богомилството е новаторско към отношението към човека, към природата, към здравето и лечението, към жената, към бъдещето. Богомилите са смятали жената за равнопоставена на мъжа,(но никъде няма информация за трети пол и ЛГБТ).Богомилите преди всичко са много начетени и четящи хора.
Богомилите са навсякъде в протестанството, защото много хора изповядват тяхното учение, опитват се да разчетат знаците на тяхното познание.

Важна предпоставка за проникването на богомилството в Киевска Рус през XI в. оказват покръстването ѝ в православната вяра (988 г.),приемането на българската писменост за официална и религиозна и безспорните ѝ културни, исторически и народностни сходства с България, както и оживените по това време търговски и политически контакти.
(виж:Старобългарският език, ѧзыкъ блъгарьскъ е с най-старата известна писменост.)
Особено значение имат разказите станали известни в Русия с характерното название “български басни".

С разпространяването на българската писменост в  новопокръстената държава, навлиза значителна по обем българска религиозна книжнина, както и официалната литература.
За широкото разпространение на богомилската литература, способствали не само живият спомен от доскоро изповядваното езичество, но и лесният и разбираем език и иносказателната форма на творбите. Широко разпространение получили дошлите от българските земи апокрифи, сред които: Видение Исаево, Енох, Варух, Животът на Адам и Ева (с епизода за Аврамовия запис), Йоановия апокалипсис, Томиното евангелие, Прението на Христа с дявола, Ходене на Богородица по мъките и Повест за кръстното дърво на поп Йеремия, ползвало се с голяма популярност, както и легендата за Тивериадското море.Повечето от тях и сега се намират в руските,белоруски и украински музеи и православни църковни архиви.
Двама от водачите на едно селско въстание в Ростовска област (1071 г.), представящи се за „влъхви“ (магове, мъдреци), изповядвали докетични становища и спорели, че „дяволът сътвори човека, а Бог вдъхна в него душа“. Сведения за подобни вярвания се появяват и в Новгород, а представителите на официалното християнство не се поколебавали да назоват произхода му, наричайки еретиците „българи“, както и западноевропейските им единоверци.

Пример за това е полемичното съчинение "Слово некоего христолюбеца и ревнителя по правой вери", съставено по същото време, което обявява отстъпниците за езичници българи, по-лоши от еретиците, и от евреите.
 През XIV в. е публикуван  разширен и пригоден за нуждите на руското духовенство индекс на неподходящите за четене и вредни книги. Често използвана и цитирана била „Беседа против богомилите“ на Презвитер Козма, позната в Киевска Рус още през 60-70-те г. на XI в. Не по-малко популярно било и Житието на непримиримия борец срещу павликяни и богомили Иларион Мъгленски.

Във Византия задържането и разпитите на богомилския „патриарх“ Василий Врач, послужили на императора за опознаването на основната еретическа доктрина и излавяне, и разправа с по-отявлените ѝ последователи. След напразните опити да бъде сломен и върнат към правоверието, се решава, за назидание, да бъде изгорен на клада на хиподрума, в близост до двореца и църквата „Св. София“, ок. 1111 г.

Интересен и уникален е случаят с Босненската църква, която институционализира богомилството, а по-късно съдейства за трайната ислямизация на населението на Босна, което днес се идентифицира като бошняци, т.е. славяни-мюсюлмани. Според някои български учени (напр. Пламен Павлов) сходна е появата и на повечето от значимите локални групи на българите мюсюлмани (наричани традиционно българо-мохамедани или „помаци“) – тези българи и днес живеят по места, където богомилското учение е било особено силно (Западните Родопи съвпадат с богомилската „църква Драговичия“, Македония – с „църквата България“ (според западните извори), което показва близостта в съдбата на „еретиците“ в Босна и българските земи.
Разпространено първоначално в Тракия и Македония, богомилското движение създава там първите си църкви. Въпреки преследванията,това религиозно учение просъществува в България чак до XV век. Голяма част от изповядващите го приемат исляма след османското нашествие: от тях произлизат днешните помаци, торбеши и пр. Последното наименование също е свързано с богомилството. Според Димитър Ангелов така били наричани част от богомилите в Македония.
 Само една част от павликяните запазили своето, макар и доста поизбледняло учение чак до XVII век, когато францисканците ги обръщат към католицизма.

В Сърбия през XII век след събора на Петрова църква, богомилите са безмилостно преследвани от Стефан Неманя, а книгите им изгорени. Значително по-сигурно те се укрепват в Босна и Херцеговина. Някои от тях бягат там след 1170 година, където намират сериозна подкрепа от босненските владетели.Владетелят бан Кулин бил страстен богомил и сектата наброявала десетки хиляди привърженици в страната. В средновековна Македония богомилите са наричани бабуни, название което идва от планината Бабуна.

По времето на  цар Самуил „заблудените народи" на масалианските и богомилските български еретици,  проникнали в Мизия, Албания, Далмация, Илирик и Сърбия“.(по сръбски летописи).
 През XI–XII в. се множат сведенията за разпространението на „българската ерес“ (Bulgarorum haeresis) в цяла Европа. На Запад, от Далмация до Атлантика, католическите папски наместници от бенедиктинския орден изучават византийския опит в борбата срещу еретиците, чиято мисионерска дейност се счита като основополагаща при възникването на западноевропейските религиозни общности на патарени, катари (албигойци) и валденси в Далмация, Италия, Германия, Фландрия, Англия, Франция, Лангедок и Арагон (обхващащ и днешна Каталония).
Идейната връзка на богомилите с трубадури и минезингери им осигурила широка гласност и достъп до управата на свободните градове в Северна Италия и кралските дворове на Южна Франция и Арагон. През XI в. се появяват първите новини за присъствието им, а през XII в. сведенията за тях „заливат цяла Европа“, назовавайки ги с различни имена: бугри (българи), бабуни (в Босна), катари, манихеи, павликяни, патарени, албигойци и т.н.
  Самите те се наричали просто християни, а хората ги определяли като „добри хора“ и „добри християни“, заради скромния им начин на живот, простотата с която се обличали и мисионерския им жар, които ярко се отличавали от помпозността и претенциозността на папския двор и висшия католически клир, и разпуснатостта и невежеството на провинциалното католическо свещенство.

В Ломбардия (Северна Италия) движението било добре организирано още през XII в. Негово средище бил град Милано, а богомилите били наричани патарени според името на предградието Патария. Горе-долу по същото време се появяват новини за значимо присъствие на българи в Лион, Шампан и Фландрия, където учението изглежда обхващало най-често тъкачните работилници. Главните му средища в Рейнската област били Страсбург и Кьолн.



Старобългарският език, ѧзыкъ блъгарьскъ е с най-старата известна писменост.

Halmag
Разгледай Халмаг.
Нов онлайн магазин.
Halmag BG Group
Facebook Group · 1342 членове
Присъединяване към групата
Нов онлайн магазин.

Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.