вторник, 13 март 2018 г.

105 години от Великия подвиг-превземането на Одринската крепост. Гордост и величие!


 Днес се навършват се 105 години от превземането на Одринската крепост,на 13 март 1913 г.
 Българският войник се покрива с неувяхваща слава; по време на Балканската война, българската армия овладява смятаната за непревземаема Одринска крепост. Военните теоретици и специалисти смятали, че тази крепост може да падне само след продължителна неколкомесечна обсада, а българите я превземат за две нощи с ускорена атака.
Победите при Одрин и Чаталджа принуждават Османската империя да проси мир. Тези военни успехи довеждат до Лондонският мирен договор.  Турция отстъпва  всички земи на запад от линията Мидия-Енос в Източна Тракия. 




Пленени са 14 турски генерали, заедно с командващия Шукри паша, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 4 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци. Щурмът започва на 11 март в 13 часа, когато нашите артилерийски батареи откриват унищожителен огън по 26-те форта, в които са се укрили 75 000 турски войници и офицери. Атаката на българската пехота започва в три часа на Източния сектор, последван скоро и от войските на Южния сектор.



В 7 часа сутринта генералите Никола Иванов и Георги Вазов докладват, че предните позиции на врага са превзети.
  Единствено атаките на сръбските части са отблъснати от турците в Западния и Северозападния сектор. На 13 март в 3,20 ч. започва последният щурм на главната фортова линия. Ударът е нанесен в Източния сектор от нашата пехота. 
 На разсъмване 10-и родопски форт превзема форта Аджийолу, а шипченци – Айвазбаба. Това е краят.
 В 10 ч. българските полкове нахлуват в Одрин и турците искат прекратяване на огъня. 
 Хиляди български кавалеристи обкръжават форта Хадерлък, където командващият одринския гарнизон Шукри паша се предава на полк. Генко Мархолев.



На 11 март е атакувана и укрепената линия при Чаталджа, където 1-ва шопска и 9-а плевенска дивизия, без да знаят, че щурмът им е замислен само като демонстративен, помитат една конна и две пехотни дивизии. Турците изоставят укрепения град и бягат към Проливите. Пътят към Цариград е открит. 
На третия фронт-Галиполския  е също сериозен срам за турците – българското командване не предвижда дори демонстративни действия. Вестта за падането на Одрин предизвиква мощно “ура” в българските позиции. Сметнали бойния вик за начало на атака, турските войски панически напускат предните си позиции и побягват към фортовете. 



Победите при Одрин и Чаталджа принуждават Османската империя да проси мир. Тези военни успехи довеждат до подновяването на прекъснатите преговори за мир и на 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор. Според него Турция отстъпва на съюзниците всички земи на запад от линията Мидия-Енос в Източна Тракия. 
 Албания е провъзгласена за независима държава. 
 Договорът отбелязва края на Османската империя в Европа и освобождаването на обширни територии с многобройно население. 


След падането на Одрин от цял свят идват военни експерти и кореспонденти, за да проучат военното чудо.В Източна Европа се яви нова военна сила, която даже великите сили не ще могат да удържат. – коментар на английския в. “Таймс”.




Как българите успяха да преминат през препятствията от телени мрежи? Това е мистерия! – възкликва пратеникът на италианския в. “Кориере дела сера” Барцини. Защото телените заграждения са с дълбочина 6-9 м, отделно има няколко пръстени стени – укрепления от камъни и пръст с ширина 5-7 м и високи 3 м. И ровове, пълни с вода. 
Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае, изрича германският генерал Фог още преди атаката на крепостта, след като вижда как нашите войски превземат Лозенград.
 Внезапността на артилерийската буря и бесният устрем на пехотата лишиха гарнизона от сила,създадоха у защитниците паника, каквато вече изпитаха техните събратя по оръжие в Лозенград и Люлебургаз – мнение на кореспондента на френското сп. “Журнал” Людовик Надо. 

 Гордостта и величието!
 Под бойните си знамена България свиква 600 000 души, които изнасят основната тежест на войната. Българската армия е равна по численост на останалите три балкански армии – гръцка, сръбска и черногорска. 
В щурма на Одрин участват 120 000 български войници и офицери с над 400 оръдия. Сърбия изпраща 40 000 и 100 оръдия. 

 Българската войска е в състав три армии – Първа начело с ген. Васил Кутинчев, Втора начело с ген. Никола Николов и Трета, командвана от ген. Радко Димитриев. 
 Общото ръководство осъществяват ген. Михаил Савов, помощник-главнокомандващ, и ген. Иван Фичев, началник-щаб на войската. 
 Създадено е и Македоно-одринско опълчение, водено от ген. Никола Генев.

В тила на турската армия действат повече от 50 чети, извършващи диверсионни и разузнавателни действия, както и за закрила на местното християнско население. 
Водачи са изтъкнатите комити и войводи Яне Сандански, Христо Чернопеев, Михаил Герджиков, Христо Силянов и др.

 Постижението на българите се резюмира от британски военен кореспондент:
    Една нация с население от по-малко от пет милиона и военен бюджет от по-малко от два милиона лири стерлинг годишно изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици премина над 256 км във вражеска територия, плени една крепост и обсади друга, води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели и спря едва при портите на вражеската столица. С изключение на японците и гуркхите, единствено българите от всички войници влизат в битка с непоклатимото намерение да убият поне един враг.

Българската артилерия за първи път прилага използваните и досега прийоми като непрекъсната огнева поддръжка на пехотата, огневия вал, извършва нощна артилерийска подготовка и поддръжка на настъпващите войски. Огънят й се насочва от проникнал в Одрин български офицер разузнавач, който от минарето на една от джамиите докладва къде са турските цели и коригира стрелбата. Неслучайно 11 март става Ден на ракетните войски и артилерията на Българската армия, определен със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. На този ден преди 92 години в 13 ч. е дадено началото на артилерийската подготовка на атаката на Одринската крепост.


Проявява се и аеропланното отделение. Поручиците Продан Таракчиев, Радул Милков и Христо Топракчиев за пръв път във военната история използват самолета за разузнаване и бомбардиране на противниковите позиции. Също за пръв път на наш боен самолет лети и милосърдната сестра Райна Касабова, която пуска позиви над обсадения Одрин.

В края на октомври 1912 г. своя принос във войната дава и младият български черноморски флот. Торпедоносци, командвани от капитан втори ранг Димитър Добрев, атакуват големия турски броненосец “Хамидие”. Взривен от торпедото на катера “Дръзки”, противниковият кораб на буксир с мъка се добира до Босфора и на практика излиза от войната.
Само след няколко месеца некадърността на българските политици зачертава радостта от военните победи.





Предистория:На 23 октомври 1912 г. Първа Българска армия преминава в настъпление и пресича турската граница при Сакар планина.
 Българите срещат центъра на турската армия, тръгнала на настъпление срещу България и след двудневни боеве нанасят тежки загуби на турците и ги обръщат в бяг.

 Втора Българска армия изтласква турските сили около ключовата османска крепост в Тракия Одрин и обкръжава града.

Трета Българска армия изненадва турците с настъплението си откъм Странджа и превзема Лозенград. Българите продължават настъплението си и на 28 октомври при линията Люлебургас-Бунархисар се разгаря генерално сражение, продължило шест дни и шест нощи.
 На 2 ноември турската позиция е пробита на няколко места и рухва, турците бягат и на 4 ноември заемат позиция на укрепената линия Чаталджа на 30 км от Цариград.



 Източници:
    Превземането на Одринската крепост на 13 (26) март 1913 г., един спомен на генерал-лейтенант Георги Вазов.
    Пейчев, А. и др. „1300 години на стража“, София, 1984, Военно издателство.
Портал „Военна история на България.

    Войната между България и Турция през 1912 – 1913 г. (ВБТ), Том I, II, VI, VII, Министерство на войната, София 1928 – 1937
    Въчков, Ал. Балканската война 1912 – 1913, „Анжела“, София 2005
    Гиза, А. Балканските държави и македонският въпрос, София, 2001, Македонски Научен Институт (от сайта „Книги за Македония“, 06.05.2009)
    Георгиев, В.; Трифонов, Ст. История на българите 1878 – 1944 в документи, том II, „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3
    Гоцев, Д. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София 1981
    Димитров, Стр.; Манчев, Кр. История на Балканските народи, том II, „Парадигма“, София 1999, ISBN 954-9536-19-X
    Project Guttenberg: The Balkan Wars: 1912 – 1913
    Замисълът на действие на страните през Балканската война (карта)
    99 години от началото на Балканската война – статия за освобождението на Пиринска Македония през октомври 1912 г.
          Отон Барбар. Моите спомени отъ войните 1912 – 1918, част I Спомени от Балканската война 1912 – 1913, София 1923
    Сайт за 100 години от балканските войни на Националния военноисторически музей
      Зафиров, Димитър, Александров, Емил. История на Българите: Военна история. София, Труд, 2007. ISBN 954-528752-7.



България на три морета. Цар Иван Асен II - Клокотница.





Бриз.Картина с маслени бои.32 х 27 см.Безплатна доставка.


Halmag
Разгледай Халмаг.
Нов онлайн магазин.
Halmag BG Group
Facebook Group · 1342 членове
Присъединяване към групата
Нов онлайн магазин.

Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.