неделя, 18 март 2018 г.

Симеон Велики и „Златният век”.България подчинява Източната Римска Империя.


Успешните войни на Симеон Велики срещу Византия, маджарите и сърбите довеждат до най-голямото териториално разширение на България в цялата й нова история и я превръщат в най-силната държава в  Европа.Неговото царуване е и период на културен разцвет, наричан  Златен век на българската култура.




 Малко след като Симеон застава на трона, слага край на дългогодишният мир с Византийската империя, установен от неговия баща. Император Лъв VI Философ,премества тържището за българските стоки от Константинопол в Солун, където те са обложени с тежки данъци.Българските търговци търсят помощ от Симеон.

 В отговор през есента на 894 година Симеон започва война. След като научава за българското настъпление, изненаданият император изпраща войска от гвардейци и други части от столицата да спрат Симеон, но тя претърпява поражение някъде в тема Македония -северозападна Тракия.
 Българите пленяват повечето гвардейци хазари, които са освободени, след като отрязват носовете им, и избиват много офицери, включително командващия.
През 896 година, използваки като повод нападение на маджарите срещу техни съседи славяни, Симеон настъпва срещу тях,нанася им решително поражение в битката при Южен Буг и ги принуждава окончателно да се изселят от Етелкьоз в Панония.След този успех той най-накрая освобождава византийските пленници в замяна на българи, пленени през 895 година.

През лятото на 896 година,по причина,че не всички български пленници са освободени,
Симеон напада Византия, насочвайки се към Константинопол. В Тракия той е посрещнат от византийска армия, която унищожава в битката при Булгарофигон.  Това слага край на войната, като България получава територии между Черно море и Странджа] и Византийската империя става васална на България,като се задължава да ѝ плаща годишен данък.
 През 896 година той изпраща в Сърбия Клонимир Стоимирович, член на управляващата династия, който живее дълги години в българския двор.  Клонимир е убит, през 897 година,но за да се спаси от гнева на Симеон Велики,   сръбският княз Петър Гойникович признава върховенството на Симеон и между двете страни се установява двадесетгодишен мир.Това е период на активно проникване на християнството в Сърбия, в което важна роля играят и български мисионери.

Сключеният мирен договор между България и Византийската империя като цяло се спазва от двете страни до смъртта на Лъв VI през 912 година.
През 904 година,мюсюлмански флот, воден от византийския ренегат Лъв Триполит, превзема и разграбва Солун.
Лъв VI е принуден да даде на Симеон нови територии в Македония за да спасява Солун. Според сключения договор, славянските области в южната част на Македония и Албания са предадени на България,а границата преминава на 20 километра северно от Солун, за което свидетелства и Наръшкият надпис.

Смъртта на император Лъв VI на 11 май 912 година е последвана поставянето на трона на малолетния му син Константин VII Багренородни, а негов регент и съимператор става братът на Лъв Александър, който прогонва от двора съпругата на Лъв, Зоя. Тези събития дават възможност на Симеон за нов поход към Константинопол. През пролетта на следващата година негови пратеници, пристигнали в Константинопол, за да подновят мирния договор от 896 година,но са изгонени от Александър, който отказва да плаща годишния данък, след което Симеон започва да се готви за война.
 В поредица умолителни писма от патриарх Николай Мистик се опитва да го разубеди от настъпление, но в края на юли или август българският владетел напредва със значителни сили и достига до Константинопол без да срещне сериозна съпротива.
В резултат в Константинополе убит на претендента Константин Дукас и патриархът се утвърждава владетел.Една от грешките на Симеон е да вдигне обсадата и да започне мирни преговори за радост на ромеите.
 Преговорите завършват със споразумение за изплащане на неплатения по-рано от Византия данък и с обещание Константин VII да се ожени за една от дъщерите на Симеон,Византия признава на Симеон Велики за Цар.
 С това Симеон става  василеопатер -настойник на императора и  придобива законното право да се намесва в управлението на Византия. Според Симеон Логотет  тази среща е в Евдом (Ἕβδομον, дн. Bakır köy ,част от което е Сан Стефано).


В многобройните военни кампании българската армия няма загубена битка, докато Византия, освен всички загубени сражения, преживява и една изключително жестока драма – на 20 август 917 г. при р. Ахелой цялата византийската армия, събрана от европейските и азиатски провинции на империята, е буквално унищожена от българите, водени лично от Симеон Велики.
Адрианопол, днешният Одрин, бил превзет два пъти от българският цар,през 914 и 922 г.; българските войски достигали Константинопол 4 пъти – през 913, 917, 921 и 922 г.
"Битката при Извора" е голямо сражение между българи и византийци при Цариград в местността "Извора",проключило с пълна победа за българските войски на Симеон Велики на 18 март 921 г.
 След големите си победи през 917 г., българският цар Симеон Велики  става  регент и съимператор на малолетния император Константин.

След,като войските на Симеон Велики се оттеглят от Константинопол, майката на Константин VII Зоя Карбонопсина се връща в двора и веднага се заема с отстраняването на регентите. С помощта на заговор тя успява да поеме властта през февруари 914 година, фактически отстранявайки патриарх Николай от управлението, отхвърляйки признатата на Симеон царска титла и отказвайки се от планирания брак на сина ѝ с неговата дъщеря.
Разбира се военните действия са подновени и през лятото на 914 година Симеон отново настъпва в Тракия, превземайки Адрианопол. Зоя незабавно му изпраща многобройни подаръци и успява да го убеди да се изтегли.

През 917 година Симеон знае,че предстои нова война срещу Византия и се опитва да сключи съюз с печенегите, но не постига успех, тъй като ромеите им предлагат повече пари. Византийската империя се опитва да убеди сръбския княз Петър Гойникович да нападне България с поддръжка от маджарите,(унгарците).
Първи започват военните действия ромеите, като силна армия, водена от Лъв Фока, син на Никифор, настъпва на север, подкрепяна от флот в Черно море под командването на Роман Лакапин.
 Преди Месемврия, където трябва да бъдат подсилени с превозвана от флота войска, армията на Лъв Фока спира за почивка край река Ахелой, недалеч от Анхиало.
 Симеон се придвижва бързо срещу ромеите и на 20 август 917 година двете армии се сблъскват в битката при Ахелой, в която българите удържат пълна победа, като много византийски военачалници загиват, макар самият Лъв Фока да успява да се укрие в Месемврия.
Десетилетия по-късно Лъв Дякон пише, че „още могат да се видят купища кости при река Ахелой, където тогава позорно била посечена войската на ромеите“.
Политиката на Цар Симеон Велики се оказва на ниво.Планираното от ромеите нападение на печенегите от север се проваля, след като те влизат в конфликт с Роман Лакапин и той отказва да ги прехвърли през Дунав. Сърбите и маджарите също не им оказват помощ  маджарите воюват в Западна Европа като съюзници на франките, а Петър Гойникович е разколебан, след като българският съюзник и владетел на Захумлие Михайло Вишевич предупреждава Симеон за плановете му.

 Симеон се възползва от победата си при Ахелой и настъпва след остатъците от византийските войски към Константинопол. Лъв Фока, който се е завърнал в столицата, се опитва да я спре в битката при Катасирти, в близост до града. Българите нападат и отново нанасят поражение на ромеите, унищожавайки едни от последните им военни части, след което се връщат в България.
След похода към Константинопол Симеон наказва сръбския княз Петър Гойникович за съюза му с Византия и изпраща в Сърбия армия, водена от военачалниците Теодор Сигрица и Мармаис, които успяват да заловят и изпратят княза в България, където той умира като затворник. На негово място е поставен Павле Бранович, който дотогава живее като изгнаник в българския двор.

 Военните неуспехи предизвикват смяна на управлението в Константинопол – през 919 година началникът на флота Роман Лакапин заменя Зоя Карбонопсина като регент на Константин VII и я изпраща отново в манастир. Роман сгодява дъщеря си Елена Лакапина за Константин и през декември 920 година се обявява за съимператор, поемайки управлението на Византийската империя.
Цар Симеон Велики подновява военните действия, за да наложи волята си. Между 920 и 922 година България засилва натиска си върху Византия, воювайки на запад през Тесалия до Коринтския провлак и на изток в Тракия, достигайки Дарданелите и прехвърляйки се в Азия, където обсажда град Лампсак. Войските на Симеон се явяват пред Константинопол през 921 година, когато настояват за отстраняването на Роман и завземат Адрианопол, и отново през 922 година, когато удържат победа в битката при Пиги, опожаряват Златния рог и превземат Виза.
 Междувременно ромеите се опитват да настроят сърбите срещу Симеон, но той запазва контрола си над тях, заменяйки Павле Бранович със Захария Прибиславлевич, бивш бежанец в Константинопол, когото той е пленил по-рано.

До 924 г. отнема почти всички земи на Византия на Балканите. През 922 г. голяма българска армия, под командването на кавкан Теодор Сигрица, преминава бързо през Странджа и достига покрайнините на византийската столица - Константинопол.
 Роман Лакапин изпраща войска начело с Пот Аргир. Атаката на българите е неудържима и византийците обръщат в бяг в опити да се доберат до корабите. По-голямата част от ромейската армия е унищожена или пленена. Българите изгарят дворците,опустошват Златния рог и се завръщат триумфално в Преслав.
 На 9 септември 924 година той преговаря с Роман Лакапин на Златния рог и договаря мир, според който Византийската империя отново започва да плаща данък на България.
В описанието на срещата Теофан Продължител нарича двамата владетели „царете“ (τον βασιλέων), което е гаранция, че византийците отново признават  на Симеон за царска титла,което няма никакво значение,защото,те вече не са сериозен фактор.

 Блясъкът на България при управлението на цар Симеон е блясък не само на меча, но и на перото. Именно то сплотява българи,траки и славяни в един народ българския.

Света равноапостолна княгиня Елена,първата руска светица,е най страшната грешка на цар Симеон Велики.

Сказание от българския епос на Император Атила от рода Дуло.

Цар Калоян-император на България и Румъния,преди 812 години разгромява рицарите кръстоносци на латинският император Балдуин I,а него пленява.

Ден на православното кръщение на Русия.

Halmag
Разгледай Халмаг.
Нов онлайн магазин.
Halmag BG Group
Facebook Group · 1342 членове
Присъединяване към групата
Нов онлайн магазин.

Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.