събота, 3 март 2018 г.

Честит 3 март-Националният празник на България и 140-та годишнина от Руско-турската освободителна война.

ПОКЛОН И ВЕЧНА СЛАВА НА ЛЕВСКИ,РАКОВСКИ,БОТЕВ И ВСИЧКИ АПОСТОЛИ И ХИЛЯДИТЕ ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ ГЕРОИ ЗАГИНАЛИ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН И ВЕЧНА СЛАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЪЛЧЕНЦИ ЗАГИНАЛИ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН И ВЕЧНА СЛАВА НА РУСКИТЕ ВОЙНИЦИ,ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ РУСКИ ГЕРОИ ЗАГИНАЛИ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН И ВЕЧНА СЛАВА НА РУМЪНСКИТЕ,СРЪБСКИТЕ,ФИНЛАНДСКИТЕ,
УКРАИНСКИТЕ,ЧЕРНОГОРСКИТЕ,АЛАНСКИТЕ ВОЙНИЦИ, ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ  ГЕРОИ ЗАГИНАЛИ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ!

 Във вековната история на България особено ярко се открояват героичните дни на 1877 – 1878 година, когато руските войски и българските опълченци с кръвта си извоюваха свободата на българския народ, каза държавния глава Румен Радев.

Трети март показа на света, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразно, че десетките хиляди руски войници,15 те хиляди доброволци,румънските,
финландски,сръбски,бесарабски,осетински,украински, и черногорски войници,
които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно.
Левски,Ботев,Раковски,всички апостоли и хиляди знайни и незнайни герои  избраха революцията и в резултат на саможертвата и героизма им,през 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост.
Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на българския  въпрос.


 През 1876 г. обаче освен българите, населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания.
 Руската дипломация започва активни действия. В резултат на това в края на 1876 и началото на 1877 г.  се свиква Цариградската  конференция и се подписва  Лондонския протокол, чиито решения османската империя категорично отхвърля.
"Изходът от Цариградската конференция ясно показа, че общото въздействие на Европа върху Турция е немислимо. Пасивното европейско съгласие е готово да принесе съдбата на балканските християни в жертва" пише военния министър на Русия Милютин в специална докладна записка до цар Александър ІІ.
След бурни дебати в коронния съвет при царя, на 12 април 1877 г. мотивите на Милютин са приети. Войната започва.


  Ядрото на бъдещото опълчение, т. нар. “Пеши конвой на главнокомандващия” се формира главно от оцелелите български доброволци от Сръбско-Турската война, оцелелите по чудо от турския ятаган, глада и черкезките куршуми 28 ботеви четници и оцелелите от другите чети в България, които са емигрирали в Сърбия и Влашко. Почти всички българи на руска военна служба подават оставки и постъпват в българското опълчение. Сред многобройните имена в българското опълчение се открояват образите на брата на Васил Левски – Петър Кунчев, ранен в крака при боя на Шипка и лекуван след това в украинския град Харков; Димитър Багрянов, чийто внук по-късно е бъдещият премиер министър на България Иван Багрянов; името на Кирил Ботев, брат на поета и революционер Христо Ботев, който по-късно след Освобождението остава да служи в армията, достига до чин генерал-лейтенант и участва във войните за национално обединение на България.
Опълченците и руските войски от 7-хилядния отряд на генерал Столетов заемат позиция на Шипченския проход и връх “Св. Никола”, където се разгарят най-жестоките боеве по време на войната на 21, 22 и 23 август 1877 г.


Началникът на българското опълчение генерал Столетов дава ласкава оценка за морално-боевите качества на опълченците и представя мнозина от тях за награда пред руското командване.
След неистови юруши на Сюлеймановите орди, които се разбиват в гранитната стена на руско-българската отбрана, Шипка е спасена и оттам и изхода на войната е определен. Плевен пада след жестока обсада и три неуспешни руски атаки.През суровата зима на 1877-1878 г. телеграфът постоянно донася в главната руска квартира, въпреки нечуваните зимни върхушки, въпреки непрестанните опити на турците да превземат прохода: “На Шипка всичко е спокойно”.


За осем месеца руските войски освобождават цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга.


От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество. Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България ,без Северна Добруджа, която се дава на Румъния, цяла Тракия,без района на Гюмюржина и Одрин и Македония,без Солун и Халкидическия полуостров.


С подписването на Санстефанския мир Русия постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана със Санстефански мир от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката.
Ревизията на договора от  Берлинският конгрес става след  намесата на западните Велики сили и руски врагове- Англия и Австро-Унгария.

България и Русия имат дълбока взаимо свързаност в историята,
културата,езика,писмеността с надеждите и с благодарността за националното освобождение от османско робство с развитието на вътрешните процеси в България и Русия с наследствени връзки с руската имперска,съветска и  руска държава.
 Исторически има вековни кръвни аристократични и народни връзки,войни и приятелство,преливане на писменост,култура,литература и много надежди.
 Първоначално Киевското княжество израства на основата на българско държавно формирование.
 В Русия,(тогава Киевското княжество), приемат писмеността,а с нея и българският език и в голяма степен се повлияват от Православната литература и Българския език,особено по времето на Симеон I Велики,с произведенията на Климент Охридски,Константин Преславски,
Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Черноризец Докс, презвитер Григорий и др.
 Руснаци, украинци и белоруси и други народи продължават да говорят езици,които са изключително близки,до Църковния православен език,който неоспоримо е тогавашния Български език,на който са писани книгите във Велики Преслав и Охрид.
 Доказателствата лежат и в Ермитажа и във всички по-големи музеи и във всяка руска православна църква.
Първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност.
Началната руска летопис е на български: Повѣсть времяньныхъ лѣтъ, на руски: Повесть временных лет, на украински: Повість врем'яних літ е хроника на Киевска Рус от около 850 до 1110, съставена от монаха летописец Нестор първоначално в Киев около 1113.
Тя е запазена в няколко варианта, написани на български език в неговата руска редакция.Сред източниците, използвани от Нестор, са по-стари, изгубени днес,български летописи, византийските хроники на Йоан Малала и Георгий Хамартол, фолклорни легенди и викингски саги,религиозни текстове, договори, устни разкази на военачалници и други.
 Началната част е изпълнена с любопитни случки,като смъртта на Олег  и отмъщението на българската княгиня Олга,(най-голямата грешка на Симеон Велики).


Нещата се обръщат през тъмното за България средновековие,когато се гърчим под османско робство.
 България,която е дала много на Русия, Киевското княжество и другите руски княжества сега гледа с надежда на изток.
Първи Руския цар Иван ІV – Грозни („Страшни“), нанася тежки поражения на мюсюлманските армии след неуспехите на унгарските и полски войски. Именно тогава българският народ, поробен от Османската империя  разбира, че  спасение може да дойде само оттам.
 В края на юли и началото на август 1572 година, в една от най-великите битки- Битката при Молоди определя християнската съдба на Европа и променя световната история до днешни дни,когато Европа отново няма решение срещу мюсюлманското нашествие.
 В това сражение се сблъскват  200 хиляди бойци, от които над 100 хиляди остават на бойното поле. И  благодарение на руската победа тогава ние, българите получаваме надежда, че има сила способна да  ни освободи, и ще можем да говорим на своя език и да имаме своя държава.
 Това било първото голямо поражение в цялата история на Османската империя. Загубвайки на руските граници в продължение на 3 години почти 20 хиляди еничари и цялата огромна армия на своя сателит, Високата порта се отказала от надеждите си да завоюва Русия.
През ХVІ век само шепа духовници у нас са чували за Иван Грозни.Съдейки по двете търновски въстания от 1598 и 1686 г., българските водачи се надявали на помощ от близката Австрия,но напразно.


Надеждата на българите се подхранва от победите на руското оръжие в Руско-турските войни:
-Първата Руско-турска война била през 1677 - 81 г. ,след обединяването на Украйна с Русия през 1654 г.
 -Руско-турската война от 1710-13 г. била в следствие от разгрома на шведските войски (съюзници на Турция), в Полтавската битка.
 -Войната от 1735 - 39 г. била водена от Русия в съюз с Австрия за спечелване на излаз на Черно море и прекратяване на набезите на кримските татари.
-Поредната Руско-турска война през 1768-74 г. била започната от Турция след отказа на Русия да изведе войските си от Полша.
 -През 1781 г. между Екатерина II и император Йозеф II бил сключен договор, в който се обсъждало и евентуално разпределяне на земите на Османската империя.  През 1783 г. Екатерина II напълно татарския тогава анексирала Крим. През 1787 г. Турция отново обявява война с цел възвръщането на Крим и другите територии. Победите на руските войски под командването на А.Суворов, Г.Потьомкин и Н.Репин и на флота на Ф.Ушаков при Керч, Тендра и нос Калиакра, довели до сключването на Яския мирен договор от 9 януари 1792 г, който потвърдил присъединяването на Крим и Кубан към Русия и установяването на руско-турската граница по река Днестър.
-През 1806 г. султан Селим III свалил управителите русофили в Молдова и Влахия, действие, с което предизвикал Руско - турската война от 1806-12 г. С нея Турция целяла възвръщането на северното черноморие и Кавказ, а също и ограничаване на нарастващото влияние на Русия над Балканите.

Руските победи и дипломацията на М.Кутузов довели да подписването на 25 май 1812 г. на Букурещкия договор.
-Войната между Русия и Турция през 1828-29 г. била следствие от кризата в Османската империя, предизвикана от Гръцката революция от 1821-29 г. Руските войски завзели Карс и Ерзурум в Закавказието, разгромили турските войски в България и достигнали до Цариград.   Войната свършила с подписването на Одринския договор на 14 септември 1829 г. С него към Русия било присъединено устието на Дунав и много крепости по източния бряг на Черно море. Турция признала присъединяването към Русия на Грузия и автономията на Молдова, Влахия, Сърбия и Гърция.
-Към Руско-турските войни може да се отнесе и Кримската война от 1853-56 г. Първоначално това било война за господство в Близкия изток.
-Последната война между Русия и Турция от 1877 - 78 г. била предизвикана от подема на национално-освободителното движение в България.
Най-тежките бойни действия са по превземането на Плевен, зимния преход през Стара планина и сражението на връх Шипка.
 След завземането на Пловдив и по-късно Одрин е подписан  Сан-Стефански мирен договор. По него България, Босна и Херцеговина получили свобода, а Сърбия, Черна гора и Румъния - независимост. Към Русия са присъединени Южна Бесарабия и крепостите Ардаган, Карс, Батуми и Баязет.
Условията на договора са преразгледани на Берлинския конгрес през 1878 г., свикан по инициатива на сегашните ни "съюзници" Великобритания и Австро-Унгария, Германия, Франция, Италия и Турция.
Оказало се в изолация руското правителство е принудено на отстъпки.
Резултатите ги знаем.

Русия помни,че България приобщи руския народ към славянската писменост и християнската култура. Без българското православие нямаше да има и руско православие,каза Руският Патриарх Кирил.


Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com


Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

Follow by Email

П.А.*-политически анекдот.
Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.