БЪЛГАРИ
Facebook Group · 4012 членове
Присъединяване към групата
Това е група за родолюбивите българи и е добре дошъл всеки родолюбец с българско самосъзнание. Родолюбие е любов към род и родина,привързаност към отд...
 

вторник, 30 април 2019 г.

Лъжат ни дами и господа европейци!

Плашат Европа с Русия,а?
САЩ е страната с най-големият и колосалният военен бюджет и разходи в света - 649 милиарда долара, Русия е едва на шесто място и е с десет пъти по- малки разходи- 61 милиарда долара,
а става все по-страшна заплаха за Пентагона? Стига бе!
Русия със скромните 61 милиарда срещу над 900 милиарда на НАТО е заплаха? 
Тогава наистина да уволним всички атлантически генерали и да закриваме Алианса,щом не вършат работа.

Отделно само Франция,Великобритания, Германия,Италия и Турция превъзхождат Русия по военни разходи повече от 4 пъти.
Дори полуфалирала Франция със жълтите жилетки,мароканците,алжирците е с по-голям военен бюджет от руския.

 Руските разходи отбелязват първия си годишен спад за почти две десетилетия през 2017 г., с реално намаление от 20%, показват оценките на SIPRI от миналата година.

Нещо не се вързва със заплахата!
Нещо натовци ни лъжат дами и господа европейци!
Очевидно ни пробутват оръжията на 10 пъти завишени цени.




В годишния доклад на SIPRI - "Стокхолмски международен институт за изследване на мира", се съобщава, че общите глобални военни разходи през 2018 г. достигат 1,82 трилиона долара, което е с 2,6% повече от предходната година.

Това е най-високата стойност от 1988 г., когато тези данни за първи път стават достъпни, когато Студената война започна да намалява. Първите пет държави са САЩ, Китай, Саудитска Арабия, Индия и Франция, които представляват 60% от световните военни разходи.

Военните разходи на САЩ нараснаха с 4,6% през миналата година и достигнаха 649 млрд. долара, оставайки все още най-големият инвеститор в отбрана в света. Те заемат 36% от общите глобални военни разходи, които са почти равни на средствата на осемте най-големи страни след тях в класацията, допълва SIPRI.



При  Тръмп през 2018 г. бе първото увеличение на военните разходи на САЩ от 2010 г. насам. Неговото искане за разходи за отбрана към Конгреса тази година е най-голямото в доларово изражение преди корекция за инфлацията.

"Увеличението на разходите в САЩ се дължи на прилагането от 2017 г. на нови програми за снабдяване с оръжие в рамките на администрацията на Тръмп", се казва в изявление на Од Флорен, директор на програмата SIPRI - АMEX.

Другите най-големи инвеститори в низходящ ред след САЩ,Китай,Саудитска Арабия, Индия, Франция и Русия са Великобритания, Германия, Япония и Южна Корея.
Саудитска Арабия, която оглавява бандитската и престъпна военна коалиция, която се бори с народа в Йемен, харчи най-много за отбрана на глава от населението.

Тръмп критикува някои от съюзниците на Вашингтон от НАТО в Европа, особено Германия, за това, че не успяват да посрещнат целта на Алианса за 2% от брутния вътрешен продукт.

Военните разходи на всичките 29 страни-членки на НАТО възлизат на малко над половината от общите разходи, допълва SIPRI.

Руските разходи отбелязват първия си годишен спад за почти две десетилетия през 2017 г., с реално намаление от 20%, показват оценките на SIPRI от миналата година.

При  Тръмп през 2018 г. е първото увеличение на военните разходи на САЩ от 2010 г. насам. 
При Путин през 2017 г. руските разходи са с първия си годишен спад от почти две десетилетия, с реално намаление от 20%, показват оценките на SIPRI- "Стокхолмският международен институт за изследване на мира".

сряда, 24 април 2019 г.

Лудостта и измамата с електромобилите...


 Човешкото безумие да гориш въглища и нефт и да правиш тецове и ВЕИ-та за ток с който да зареждаш акумулатори,при чието производство отделяш огромни количества въглероден диоксид и куп други отрови, и накрая с тези акумулатори да тровиш земята с литий, олово и кадмий се засилва и толерира.И това за "чистите и еко" електромобили.

Най-добри за хората остават двигателите, задвижвани с метан и газ,защото техните въглеродни емисии са с една трета по-ниски от емисиите на  двигателите с дизел и бензин  и с повече от една трета от електромобилите.
Всяко независимо изследване,включително и на германския Институт за икономическо развитие Ifo доказват значително по-голямата вреда на електромобилите върху климата от бензиновите и дизеловите коли.

 Това е факт,когато се разглеждат емисиите глобално,а не само "смогът" в центъра на многомилионен мегаполис.
 Електромобилите са полезни само и единствено за интензивния трафик в големите градове.
Като се вземат предвид емисиите въглероден диоксид, изхвърляни при производството на батериите за електромобилите и при производството на електроенергия от невъзобновяеми източници, електромобилите "натоварват" климата с 11% до 28% повече, отколкото  превозните средства с ДВГ.


Батерията на Tesla Model 3 произвежда 11 до 15 тона въглероден диоксид. Животът на батерията е 10 години, а за година има капацитет да измине 15 000 км. Това означава 73 до 98 гр въглероден диоксид на километър.
За климата най-добри са двигателите, задвижвани с метан и пропан бутан защото техните въглеродни емисии са с една трета по-ниски от емисиите на  двигателите с дизел и бензин и още повече от електромобилите.


Каква е логиката да гориш въглища, за да правиш ток за електромобили, след като самите въглища замърсяват много повече, отколкото нов автомобил на газ или с катализатор?

Електромобилите имат смисъл само ако имаме огромен брой ядрени и водни централи, които произвеждат чист ток.
 ВЕИ-тата отпадат, защото имат слаба мощност ,а токът от ВЕИ остава много скъп,освен в някои пустини.


Никой не ви казва какво екологично въздействие ще имат милиарди акумулатори, които няма да бъдат  рециклирани. Ситуацията на някои места в Китай с максимална концентрация на електромобили вече наподобява проблема с поластмасовите боклуци,че и по-зле.

Пълни с тежки метали и всякакви химии,акумулатори заливат природата с невиждан боклук.
Безумие е да гориш въглища и нефт за ток,да  зареждш акумулатори, накрая с тези акумулатори замърсяваш почвите с литий, олово и кадмий.


вторник, 23 април 2019 г.

Руската подводна лодка "Белгород",носител на "Посейдони" е на вода в Северодвинск.

 Първата ядрена подводница "Белгород", която е носител на смъртоносната безпилотна ядрена  система "Посейдон", е спусната на вода в завода "Севмаш" в град Северодвинск.
През февруари по време на обръщението си пред Федералното събрание Путин разказа за успешната работа по "Посейдон".Западни медии и специалисти го приеха за фейк.Скоро след това изпаднаха в паника.Оказа се факт подводното ядрено торпедо или безпилотна подводница с мощност 100 мегатона "Посейдон".
По размер и водоизместване,"Белгород"  ще превъзхожда проекта 941 записан в Книгата на рекордите на Гинес.
Размерът на подводницата се е увеличил от първоначалните 154 на 184 м, което е с 11 м повече от това на най-голямата ядрена подводница „Тайфун“.


Спускането на вода на  "Белгород" е  наблюдавано от руския Президент Владимир Путин.

"Посейдон", известен преди като "Статус-6", обозначение по кода на НАТО-Kanyon е руски проект на безпилотен подводен кораб, оборудван с ядрени електроцентрала и боеприпас с огромна мощност,предизвикващ унищожително цунами и невъзратими последствия.
Основната задача на устройството е да достави ядрен боеприпас до бреговете на потенциален враг, за да унищожи важните крайбрежни елементи на икономиката на противника и да гарантира неприемливи щети на територията на врага, чрез създаване на големи зони на радиоактивно замърсяване, цунами и други опустошителни последици от ядрен взрив.
 Владимир Путин добави, че цел са и американските авионосни групи, което отличава този проект от предшествениците му като проекта Т-15.
Очаква се "Белгород" да превозва и поставя на океанскот дъно и "автономни подводни модули" и да осигури разполагането на глобална система за контрол на подводната обстановка.

Най-зловещите очаквания на САЩ са ,че "Посейдон" ще се използва при необходимост и като нападателно ядрено оръжие, и като оръжие на гарантираното сдържане и като оръжие на възмездието.
 Във втория случай се очаква да се закотви в неизвестна точка на дъното и да очаква сигнал.

През лятото на 2019 г. предстоят заводски изпитания на "Посейдон",който развива скорост 100 възла- 185 км/ч., има дълбочина на потапяне до 1000 метра,и неограничена далечина на плаване.
На 6 февруари бяха направени подводни изпитания на ядрения реактор на апарата.

Иран заплаши да затвори за петролни танкери Ормузкия проток.

Китайска пролет в Европа в края на американската зима.

Тревожни новини от САЩ.Заразени са стратегическите резерви.

Москва е на път да довърши последните американски производители на алуминий.





Иран заплаши да затвори за петролни танкери Ормузкия проток.

 САЩ въвеждат тотално петролно ембарго срещу Иран, реши президентът Доналд Тръмп,а Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Тайван, Турция, Италия и Гърция са застрашени от преки или вторични санкции. Тази забрана трябва да удари най-силно  Китай и Индия, които не могат да откажат тези доставки поради твърде големите обеми на потребление на петрол.
Москва забрани контролираната от американците система за доларови преводи да се използва за руски петрол.

Китай се противопостави на едностранните антиирански санкции на САЩ и заяви, че ще защити законните си интереси и не го интересуват действията на Вашингтон.
Цената на сорта Брент се повиши до максимума си през последните шест месеца - 74 долара.Очаква се цена над 100 $.


Иран ще предприеме необходимите стъпки в отговор на решението на американския президент Доналд Тръмп да не прави изключения от иранските "петролни" санкции,се посочва в изявлението на иранското външно министерство, разпространено в понеделник.
"Решението на Тръмп няма значение", се казва в изявлението. "Иранското външно министерство е в контакт със своите чуждестранни партньори. Резултатите от тези консултации ще бъдат взети под внимание.

Революционната гвардия на Иран заплаши да затвори за петролни танкери стратегическия Ормузки проток. Ген. Алиреза Тангсири от Революционната гвардия каза пред агенция "Фарс": "Съгласно международното право Ормузкият проток е морско трасе, което, ако ни бъде забранено да използваме, ще сме принудени да затворим. В случай на каквато и да е заплаха не трябва да има и минимално съмнение, че ще защитим и отбраняваме иранските води."


Анкара веднага реагира остро, като външният министър Мевлют Чавушоглу написа в "Туитър": "Не приемаме едностранно наложени санкции и нареждания как да изграждаме отношенията със съседите си."

Руски енергийни гиганти притискат клиентите си в Западна Европа да прехвърлят плащанията за доставен петрол от долари в евро или други валути, съобщи "Ройтерс", позовавайки се на 7 източника от петролния сектор.



Китайска пролет в Европа в края на американската зима.

Тревожни новини от САЩ.Заразени са стратегическите резерви.

Москва е на път да довърши последните американски производители на алуминий.




понеделник, 22 април 2019 г.

Китайска пролет в Европа в края на американската зима.


В условията на търговската война със САЩ, Китай се нуждаеше от оперативна подкрепа на своята експортно ориентирана икономика. И я получи от Европа трикратно.
 Първо в Рим,след това в Париж и накрая в Дубровник.
  „Един пояс - един път“ минава покрай Америка ...
  Европа даде зелена светлина за сътрудничество с китайския технологичен гигант Huawei (на пук на  американците) за изпълнението на инфраструктурни проекти, по-специално за създаването на транспортни коридори и от Средиземноморието до центъра на Европа.


Началото на пролетната китайска експанзия в Европа беше поставено от председателя на КНР Си Дзинпин в Рим, където в негово присъствие, италианският вицепремиер Луиджи ди Майо и председателят на Комитета за развитие и реформи в Китай КНР Лифенг подписват меморандум за разбирателство в рамките на проекта „Един пояс и един път” с 50 споразумения между Китай и Италия.
Основното в Меморандума бе уреждането на две италиански пристанища (Генуа на брега на Лигурско море и Триест - на Адриатическо море) за получаване и обработка на китайски товари, идващи за Европа.

ЕК бе недоволна,че страната от Г-7 се е поддала на изкушението на китайската „дълга или дългова дипломация“.
В Брюксел се каза, че „Китай стана за ЕС не само конкурент в икономиката, но и„ системен съперник ”, който насърчава алтернативни начини за управление на държавата и икономиката.“ Европейската комисия дори предложи списък от 10 мерки, които според намеренията на техните автори трябва да неутрализират „предизвикателствата от китайския икономически модел“.

След като се сбогува с гостоприемния Рим, Си Дзинпин  се приземи в Париж след няколко дни. Там, на среща с френския президент Емануел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел, китайският лидер нанесе очакван удар върху Боинг и обяви закупуването на 300 европейски самолета Airbus. Сделката на стойност 30 милиарда евро разтопи сърцата на френските и германските лидери. Те бързо преглътнаха китайско-италианския меморандум, който е значително по-малък в сравнение с договора за покупка на Airbus.
Емануел Макрон нарече предстоящата доставка на самолети до Средното царство "важна стъпка напред и отличен сигнал" за по-нататъшното развитие на сътрудничеството между Китай и Европейския съюз.

След тази положителна вълна от Пекин на 9 април в Брюксел се проведе по-минорна срещата на високо равнище между ЕС и Китай. Китайската страна на срещата беше представена от премиера на Държавния съвет на Китайската народна република Ли Кецян. Европа от Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и председателят на Европейския съвет Доналд Туск.
Европейските служители не пропуснаха да се оплакват на китайския гост от "несправедлива икономическа практика", когато Китай, със субсидии за държавни промишлени предприятия, им дава предимства пред частни европейски компании. Окончателната декларация обаче показа много неясно съгласие на страните „да засилят обсъжданията, за да засилят международните правила за промишлени субсидии“.
В декларацията се предвижда отказ от "задължителен трансфер на технологии", отнасящ се до стандартното изискване на китайското правителство към чуждестранни фирми за прехвърляне на технологии към китайски компании в замяна на достъп до китайския пазар. Доналд Туск го нарече пробив в отношенията между ЕС и Китай.

Европейците не получиха достъп до китайските държавни поръчки и срещата на върха в Брюксел е в полза на Китай. 
Не е случайно, че на заключителната пресконференция Ли Кецян не е скрил удовлетворението си от резултатите от срещата. Според европейските медии, "излъчва ентусиазъм".

Ли Кецян  пристигна в Дубровник с пълното знание, че Европа ще се гримира, но китайският протекционизъм ще го приеме за даденост. Каквото и да се каже, привличането на пари от Китай бламира арогантността на европейските длъжностни лица,опитващи се да наложат правилата си на играта на Пекин.

Преди срещата в Дубровник медиите бяха пълни с публикации, че Китай, разделяйки ЕС на региони, се опитва да раздели приятелското европейско семейство.
Икономиките на Източна и Централна Европа за своето развитие изискват пари.
Европейската комисия не пожела да задоволи апетитите на източноевропейците, (покривайки едва 70% от нуждите  с европейско финансиране) и доведе китайските пари в ЕС.

 Дубровник бе домакин на седмата конференция във формат 16 + 1, който се състои от шестнадесет държави от Централна и Източна Европа и един голям плюс под формата на целия Китай.  Пекин представи своята стратегия за търговско, икономическо и инвестиционно сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа, леко размита от взаимодействието в сферата на културата, туризма, науката и образованието. Секретариата на организацията, удобно е разположен в китайската столица.Китай налага волята си.

Степента на последващите финансови инжекции Пекин вижда от гледна точка на общите инвестиции.
 През последните седем години само балканските страни са получили около 7 млрд. долара от КНР. (Много повече, отколкото Китай инвестира в руската икономика през това време.Руснаците отново са прецакани).

В Дубровник беше подредена опашка от участници в конференцията за двустранни разговори с Ли Кецян.
В търсене на заемни пари,плъзгавият ръководител на гръцкото правителство Алексис Ципрас специално отлетя на конференцията и побърза да обяви разширяването на формата 16 + 1 в 17 европейски страни.

Дребните европейските участници във формата действат с поглед към Брюксел. В навечерието на срещата в Дубровник, за да избегнат нежелани последствия за себе си, те се съгласоваха в Европейската комисия всички споразумения, готови за подписване в рамките на формата 16 + 1.
В тези документи нямаше гръцка тема, но всички си спомниха примера как китайците са сключили споразумение за изграждането на железопътна линия от гръцкото пристанище Пирея до Източна Европа без съгласието на Европейската комисия. След това Брюксел безопасно блокира работата на строителите на магистрали в участъка Будапеща-Белград, а обещаващият проект беше замразен.

Този път европейските служители дадоха на участниците в конференцията зелена светлина за сътрудничество с китайския технологичен гигант Huawei (на пук на  американците) за изпълнението на инфраструктурни проекти, по-специално за създаването на транспортни коридори и от Средиземноморието до центъра на Европа. Договориха ролята на китайските инвестиции. Според европейските комисари тези инвестиции "трябва да подкрепят процеса на европейска интеграция" и да не водят до "макроикономически дисбаланси и дългова зависимост".

Най-малко се тревожат от препоръките на Брюксел в Пекин.
Китай играе дълго време, прилагайки своята дългосрочна стратегия и по никакъв начин не обръща внимание на приемането на ситуационни решения от страна на Вашингтон и Брюксел.В условията на търговската война с Америка, Китай просто се нуждаеше от оперативна подкрепа на своята експортно ориентирана икономика.И я получи от Европа трикратно.

Икономическият растеж на Китай продължава да се забавя. Според държавната статистическа служба на Китай, през текущия януари-март китайската икономика е нараснала с годишен темп от само 6,4%. Докато например през 2010 г. тази цифра е 10,4% годишно.
Китайците обясняват забавянето на икономиките си със спад на външната търговия и обвиняват САЩ за това.
За да компенсира загубата,Китай се опитва да търгува в европейската посока. Това е и причината за високата активност на лидерите на КНР в Стария свят, макар и в рамката на разработването на стратегическата инициатива „Един пояс - един път“.
Това е очевидно за всички: този път минава покрай Америка ...

Тревожни новини от САЩ.Заразени са стратегическите резерви.

Москва е на път да довърши последните американски производители на алуминий.







четвъртък, 18 април 2019 г.

Тревожни новини от САЩ.Заразени са стратегическите резерви.


Агенция Bloomberg съобщи, че петролът в стратегическите резерви на Съединените щати е "отровен": той е бил развален от отровен сероводород. Агенцията научила за това от петролната и газова компания Exxon Mobil.
Компанията придобила партида суровини от стратегическите резерви на САЩ.
 Оказава се, че съдържанието на закупеният нефт е със съдържание на  сероводород с 250 пъти по-високо от техническите стандарти. В допълнение, нивото на смъртна опасност за хората е над седем пъти по-висока, а около една трета от стратегическите запаси от петрол в САЩ са били изложени на бактериално заразяване.
Такива суровини се нуждаят от допълнително почистване, което води до допълнителни разходи. Понастоящем обаче няма средства, които биха могли да спрат увеличаването на сероводорода в петрола. Бактериите, които го произвеждат, се размножават, а сероводородът става все повече.


Днес е известно за „отравянето“ на хранилището Bryan Mound, което е най-голямото от четирите. Неговите резерви възлизат на 250 милиона барела петрол, което е една трета от всички стратегически резерви на САЩ. Освен това реалната ситуация в други хранилища не е известна. Информацията за проблемите в Bryan Mound се появява, когато от там започва да се продава петрол.

Американските рафинерии излизат от ситуацията, като купуват руски петрол, който днес отива в САЩ в невиждани по-рано количества.
Рафинериите в Европа буквално се задушават от липсата на обичайните суровини - „тежки“ сортове „черно злато“ с високо съдържание на сяра. Саудитска Арабия упорито не иска да увеличава производствените си обеми и  предпочита да изнася по-леки видове петрол - това е по-изгодно. Единствената надежда остава за руския високосерен Урал, който, благодарение на яростното търсене, днес вече настига цената, за Брент.
 Руските компании пресмятат печалбите, които неочаквано са паднали върху тях, но не могат да задоволят исканията на всички желаещи.
Именно в тази ситуация САЩ пусна стратегическият резерв в  повече от значителни количества.

Най-критичният пример  е отказът от американски нефт от един от най-надеждните партньори на САЩ - Южна Корея. Две от най-големите петролни рафинерии в тази страна, SK Innovation и Hyundai Oilbank,  разкриха абсолютно неограничено количество примеси.

Сега става очевидно, че по тази причина САЩ направиха опит за преврат във Венецуела и е малко вероятно те да се откажат от плановете си, предвид състоянието на стратегическите си петролни резерви.

Интересът към този въпрос се дължи на факта, че САЩ планираха да хвърлят около 6 милиона барела на световния пазар, за да предотвратят рязко покачване на цените поради ограниченията върху износа на ирански петрол.
От 1 май отпадат индулгенции те за купуването на петрол от Иран.
Дали Китай и други ще спрат да купуват от Иран при реален дефицит?



Москва е на път да довърши последните американски производители на алуминий.







сряда, 17 април 2019 г.

Москва е на път да довърши последните американски производители на алуминий.

 На фона на продължаващата американска истерия срещу руските компании и крайната позиция на Държавния департамент на САЩ за съвместни руско-европейски проекти, новината за сътрудничество между  Русия и САЩ, между "РУСАЛ" и "Braidy Industries" изглежда странна.
 Руският РУСАЛ и американският холдинг Braidy Industries ще построят нов завод за производство на алуминиеви валцувани продукти за американската автомобилна индустрия в Кентъки.  Ново предприятие ще получава суровини (алуминиеви заготовки) от Алианския завод "Тайшет", който се строи в (Иркутска област, Русия) и ще помага на руската икономика.
Преди няколко години беше абсурд руският РУСАЛ да работи на американския пазар.Днес руската компания  строи нов завод, който при определени обстоятелства може да сложи край на овехтялата американска алуминиева индустрия.


Преди няколко месеца Вашингтон беше непримирим. Желанието му да изтръгне РУСАЛ от американския алуминиев пазар бе ясно, недвусмислено и се вписваше в цялостната политическа тъкан на случващото се. Това, като че ли напълно разбиваше аргументите на европейците, когато упрекваха Вашингтон за двуличност: те казват, че самите те търгуват с Русия, където искат и как искат, и забраняват на европейците. Днес медиите докладват за големите планове на РУСАЛ на американския пазар.

В края на 2018 г., делът на Олег Дерипаска в "РУСАЛ"  падна под 50% и той вече нямаше право да управлява директно основния си актив. В същото време акционерите прехвърлиха акциите на РУСАЛ от юрисдикцията на британския офшор в Джърси до офшорни о-в Октябрски в Калининградска област, което всъщност направи кампанията изключителен руски актив.
Освен това частта на Дерипаска се предаде  “в ръцете на Кремъл”, тъй като по-голямата част от акциите,преминаха в структурите, близки до руските власти.

На този фон Вашингтон продължава да оказва натиск върху европейците, като настоява те да се откажат от строителството на „Северен поток 2“ и други енергийни проекти, свързани с насърчаване на доставките на руски втечнен газ за европейския пазар.
И в този контекст упоритостта на германците и французите, които се опитват да защитят чисто икономическите си интереси, е разбираема.

По този начин те по непазарен начин, се опитват да изтласкат руските производители от европейския газов пазар и да навредят макслимално на ЕС с техния очевидно не търгуем газ.

В случая с новото производство в Кентъки, тази двойственост става толкова очевидна, че просто наранява окото.
Но от наглостта си Вашингтон не се притеснява. Когато е изгодно за американците, те забравят за санкциите и русофобията. Ако РУСАЛ е готов да помогне на американската автомобилна индустрия да се бори с японски, китайски, европейски и мексикански производители, това е добре. И ако руският Газпром или НОВАТЕК потискат американския шистов газ с по-евтиния си продукт, то е лошо, то е "враг на цялото прогресивно човечество".

И това е всичко за САЩ, нищо лично - просто бизнес.

Санкциите срещу РУСАЛ бяха въведени с общата цел да се изтласкат от американския пазар, за да могат неконкурентните американски производители на алуминий да си възвърнат производствените обеми. В края на 2017 г. САЩ произвеждат само 740 хиляди тона алуминиев метал. В същото време техният производствен капацитет е бил използван само от 37%.

Новият американо-руски завод ще произвежда 500 хиляди тона топло и 300 хиляди тона студено валцуван алуминий. Неговият проектен капацитет е най-големият обем алуминий, произведен в САЩ през 2017 г.


Норвегия опази и увеличи пенсионния си фонд до 1 трилион долара,като ограничи използването на фонда от правителството.

Норвежкият пенсионен фонд (държавен пенсионен фонд Global, GPFG) е най-големият  в света. Досега обемът му надхвърля трилион долара (това е 2,5 пъти БВП на страната за 2018 г.). По отношение на жителите на страна с 5,3 милиона души, това е почти 200 хиляди долара на човек.Как не допуснаха националното богатство да бъде окрадено от престъпна групировка?
Норвегия успя да увеличи стабилизационния си фонд за сметка на инвестиционната стратегия и ограниченията за използването на фонда от правителството - тя може да похарчи само инвестиционен доход, който се оценява на около три процента от общия размер на фонда (около 30 милиарда долара). Това по същество означава, че по-голямата част от фонда остава непокътнат и се увеличава почти през цялото време.
 Социалната държава не бе възможна без богатите петролни залежи край бреговете на страната. През 1970-те години Норвегия започна да разработва петролните си находища, като печалбите от добива не бяха откраднати от държавната хазна, а се вляха в социалноосигурителната система.
Средствата се инвестират в чужбина, за да се избегне прегряването на икономиката и да се защитят от ефектите на колебанията в цените на петрола. Общата сума на парите се инвестира в три вида активи - акции на чуждестранни компании (фондът притежава акции в повече от девет хиляди компании по света), корпоративни и държавни облигации и недвижими имоти. От 2018 г. норвежкият пенсионен фонд е инвестирал пари в 73 страни по света.
Фондът диверсифицира активите си, като инвестира в различни сектори на икономиката. Това са предимно публични компании - Apple, Coca-Cola и PepsiCo, Microsoft, ExxonMobil , JPMorgan Chase & Co., Papa John, Steven Madden и Амазон.


Норвежците бяха обявени за най-щастливата нация в света,което изглежда като някакъв парадокс. Най-ужасната и най-известната картина на норвежеца Едвард Мунк "Викът" поражда всякакви асоциации, само не такива на щастието.Най-известният техен писател - Карл Уве Кнаусгор - изкарва хляба си с книги, в които описва алкохолната зависимост на баща си. Колегата му Ю Несбьо пък пише романи, в които има много убийства и смърт.

И за капак Barnevernet се превърна в кошмар,особено за православни родители от Източна Европа,обезобразявайки  лицето на норвежката социална държава и семейните ценности.
Защо четем драматични случаи, за нехуманна, нетолерантна и заинтересована единствено от "лов" на деца чужденци,организация?.
Журналистите представят версията на родителите, повдигайки сериозни въпроси и за бездруго съмнителния мит за "норвежкия рай".
Проблем ли е джендърско-толерантната културна разлика,във възприемането на грижите за децата. В Норвегия акцентът е върху интересите на детето. В Православието и Източна Европа целта е да се подпомогне семейството.
 В Норвегия вече са им натрапили,че семейството не е ценност,а нас още ни работят по въпроса и то все по-успешно.
На норвежците не им пука,че заради отнемане на дете, след грешна преценка на вселилната Barnevernet се разпада семейството.Приемните им семейства се превърнаха в странна професия.
Източноевропейците пък не полагат такива грижи,които се приемат до голяма степен за ненормални,свободия и анархия.

 Barnevernet,който е апотеоз на толерастната към децата политика и сърцевина на норвежкия модел за закрила на детето няма да се реформира, защото представлява основа на социалната им система и на наложения в последните десетилетия псевдо-либерален морал и светоглед в Норвегия.

Българите в нашите земи, преди Аспарух.

понеделник, 15 април 2019 г.

Българите в нашите земи, преди Аспарух.



През 482 Източната Римска империя е нападната от остготите и император Зенон сключва съюз срещу тях с българите кутригури.Кутригурите са група български племена, обитаващи през 5-7 век степната зона северно от Черно море и западно от река Дон. Те са родствени с утигурите, живеещи на изток от тази река и преки наследници на Империята на Ирник (син на Атила) и Беспорското царство.
След въстанието в Мала Азия (т.нар. Исаврийска война 492 – 497) балканските провинции на Източната римска империя в повечето време са под контрола на българите, които нахлуват  в Тракия (през 493, 499 и 502 г.).

През 512 г. е изградена стабилна стена, която предпазва Константинопол от зачестилите нападения на българи, хуни и скити.  Укрепленията, останали в историята като т. нар. „Анастасиеви стени“*, се простират на около 100 км дължина, от гр. Деркос на Черно море до гр. Силиврия на Мраморно море.



От 513 г. Император Анастасий трябва да води дълга гражданска война с подкрепеният от българите наместник на Мизия и Скития – magister militum Виталиан, който имал амбицията да стане император с помощта на българската конница.
Виталиан се възползва от непопулярността на императора-еретик и се обявява в подкрепа на ортодоксалното християнство, с което привлича поддръжници сред народа.
През 514/515 г.  кутригурите завземат Тракия и стигат  до столицата.

Императорът е принуден да направи  териториални и парични отстъпки, с които фактически признава независимостта на българите и Виталиан в Мизия.
Виталиан е византийски военачалник,тракиец (скит),роден в Залдапа - древно тракийско селище в  Скития / Мизия.Градът е основан от тракийското племе Обулензи около 8 век пр.н.е.
Руините от Залдапа днес се намират южно от село Абрит, област Добрич в България.  За кратко е седалище на епископия и е огнище на най-голямото въстание срещу император Юстиниан I Велики.
 Градът преустановява съществуването си след идването на Аспарух,който прогонва римските легионери.
Виталиан е син на Патрикъл. Майка му е сестра на Македоний II, патриарх на Константинопол през 496 – 511 г.

Когато Анастасий през 511 г. смъква патриарха на Константинопол Македоний II (вуйчо на Виталиан) и назначава монофизитския патриарх на Антиохия за наследник, в Източната Римска империя започват въстания.

През 514 Виталиан навлиза в Мизия с войска, съставена от българи кутригури, преминава през Одесос и Анхиало и през 515 година достига до Константинопол. Той не успява да превземе града и се споразумява с император Анастасий I да се оттегли срещу паричен откуп и управлението на Тракия. През 518, при новия император Юстин I, военните действия са подновени и продължават до смъртта на Виталиан през 520 година.

През 517 кутригурите предприемат поход на югозапад в Македония, Епир и Тесалия.

През 538 г. с добре организирано нападение  българите кутригури достигат до Константинопол и опустошават византийските провинции на запад до Адриатика.
Според Прокопий Кесарийски кутригурите завладяват 32 крепости, вземат 120 000 пленници и с тях и заграбена богата плячка се оттеглят на север в земите си.

В 559 г. конен отряд българи от около 7000 души,който е и без тежка техника и стенобойни машини предвождан от кан Заберган на кутригурите, в наказателно нападение за неизплатен от Източната Римска империя дан,превземат Мизия и Тракия и заплашват Константинопол.
 В българската история има много уроци,които пропускаме и не искаме да научим.Те са за горчивите истини за противопоставянето на българи срещу българи. Точно тази част от българската история не влиза в учебниците и не става широко обществено достояние в изпълнение на плана срещу България.
Още епохата на българското завръщане в Европа, е показателно предателството, насъскването на българи против българи,войни между "едноплеменници",кутригури и оногурите,в случая от тракиецът, император Юстиниан I.
 Византииският хронист Агатий, пише с по-големи подробности за похода на Кутригурите и назовава техният вожд,кан Заберган.
Кан Заберган постигнал за каквото е дошъл,получил  неизплатените данъци от византийците,получавани всяка година,взема голям откуп за пленниците и получава земите на Тракия.
 Едва след като искането му било удовлетворено, той освободил пленниците,сред тях и стратегът Сергий, син на Вакх.
Докато кутригурската конница все още била във византииските предели,от Великден до м. семптември,по думите на Теофан,византииската дипломация успява да внесе разкол в българските редици.
 Хронистът Прокопий,разказва за деиствията на Юстиниян, за напъните му за неутрализиране на кутригурите.
 Юстиниян изпратил пратеници при българите Утигури.
 Кутригурите, казал той,нехаели за свойте съседи и въпреки че получавали от Византион всяка година много пари, без всякаква причина ги нападат и ограбват. А утигурите не получават нито част от парите, нито споделят плячката с кутригурите.
 Като съобщил това на утигурите, император Юстиниян ги убедил да предприемат веднага поход против братята си кутригури. Те взели за съюзници 2000 от свойте съседи готите и преминали с цялата си войска реката Танаис. Предвождал ги Сандилх, разсъдлив и изпитан в много войни, достатъно надарен с храброст и мъжество. След като преминали реката, те се срещнали с кутригурите и влезли в сражение с тях.
Докато българите се сражавали помежду си,за византийските пари,"траншове",ромеите се удало да спасят кожите си.

 Менеандър дава своя гледна точка и говори за първото писмо на Сандилх до императора: тогава Юстиниан настоявал пред Сандилх, вожда на утигурите,да започне по какъвто и да е начин война срещу Заберган и котригурите.  Императорът обещал освен това,че ако Сандилх победи българите котрагури, той ще му прехвърли парите, които били определени да се дават годишна дан на Заберган.
 Сандилх,съобщил на императора, че "не е справедливо, нито пък прилично съвсем да се унищожат съплеменниците ни, които не само говорят език, еднакъв с нашия, и са наши съжители, а имат и същото облекло и бит, но са и наши сродници, ако и да са подвластни на някой други вождове. При все това ще отнема веднага конете на котрагирите и ще си присвоя, за да няма какво да яздят, та да нанасят вреди на ромеите."
 Едновременно с това Император Юстиниан изпратил Аратий и при другата страна кутригурите, да им предложи пари, да ги убеди да се оттеглят колкото се може по-скоро от Константинопол.
 Като узнали за нашествието на утигурите и получили много пари от Аратий, те се съгласили да се оттеглят като приятели на тамошните жители. Уговорено било също мир с ромеите. Императорът им дарил   земите в Тракия с условие да се поселят там и да бъдат съюзници на ромеите.

И всичко това си има предистория:

През 1837 година в Руската Империя на територията на днешна Украйна е открита уникална тракийска гробница.В нея са останките и даровете на тракийския цар Рескупорис- един от владетелите на  Боспорско Царство,наследник на Спароток, Котис, Реметалк, Берисад, Реметалк и Аспург.
 Боспорскот царство e антично скитско царство, намиращо се северните и източните брегове на Черно море,на Кримския полуостров,на бреговете на Меотидското езеро (Азовско море),известно поне от 5 век пр.н.е.
 В 480 г. пр.н.е. е обединено в една държава  със столица Пантикапей.
На негово място идват държави и империи на рода Дуло на Атила и след това Ирник и Стара Велика България.


В 432 год,  Атила и Блед подчинили на своите войски и тези на:белите хуни,други българи, скити, германски, келтски племена,франки, маджари и траки.
Атила е от рода Дуло, чиито потомци в V-VII век са българските царе. От този  род произхождат Ирник,
Кубрат, Бат-Боян, Шамбат, Аспарух. Те станали пазители на мощните държави  Стара Велика България,Велика черна  България, Волжка България, Дунавска България, Киевска Рус.

През 436 Атила води преговори с пратеници на Теодосий II за връщането на няколко племена, избягали от властта му в Източната Римска империя. На следващата година Атила и Бледа се срещат с посланиците на империята при Марг и, без да слизат от конете според обичая на българите, успяват да постигнат споразумение. Византийците  не само да връщат избягалите племена,  но и удвояват тогавашния данък от 350 на 700 либри злато (около 228 кг).Атила принуждава византийците да отворят пазарите си за български търговци и да плащат откуп от 8 солида за всеки свой затворник.
 Атила остава доволен  и се оттеглят на север.

Теодосий се възползва от мира, за да усили стените на Константинопол, да построи първата морска стена на града и да подсили укрепленията по дунавската граница.

Картината на Mor Than Пирът на Атила се основава на един откъс от Приск (нарисуван вдясно, облечен в бяло и държащ своята История. Уикипедия.

 През 440 българите се появяват отново,защото  Византия не изпълнява поетите задължения,а  епископът на Маргус е пресякъл Дунав, за да граби и скверни тракийски царски гробници.
Войските на Атила и Бледа преминават реката и унищожават крепостите по южния ѝ бряг. Маргус е превзет,епископът му е взет в плен. Според византийският историк Приск, съвременник и участник в събитията, епископът сам предава града.Атила и Бледа превземат столицата на Мизия Виминаций (близо до днешния Костолац), Сингидун и Сирмий, след което спират военните действия.
Теодосий през 442 г.  прехвърля войски от Северна Африка и нарежда изсичането на голямо количество нови монети, за да финансира войната срещу Атила.
След тази подготовка той решава, че може да отхвърли исканията на българите за спазване на договора.
В отговор на това през 443 г. Атила и Бледа подновяват военните действия. Придвижвайки се на юг, те превземат Рациария и успешно обсаждат Наисус, използвайки обсадни съоръжения. След това се насочват към столицата и по пътя си превземат Сердика, Филипопол и Аркадиопол. Българите се сблъскват и разгромяват основните сили на империята пред Константинопол и само липсата на обсадни съоръжения,не им позволява да го превземат.
Теодосий се признава за победен и изпраща в 443 г. Magister militum per Orientem Анатолий да преговаря за мир. Новият договор е по-тежък за империята от този от 434 г. Императорът трябва да изплати репарация за нарушението на предишния договор в размер на 2100 либри злато (ок. 687 кг). Годишният данък е утроен на 6000 либри злато (ок. 1962 кг), а откупът за пленниците е повишен на 12 солида.
След сключването на новия мирен договор българите се оттеглят на север. По време на последвалия мирен период, вероятно около 445 г., Бледа умира.


Срещата на Лъв Велики с Атила от Рафаел показва папа Лъв I със свети Петър и свети Павел над него, отиващи да се срещнат с Атила.
През 447 г.,  Атила, утвърдил властта си, отново навлиза в границите на Византия през Мизия. Войската на Източната Римска империя, водена от готския magister militum Арнегискъл, го среща при река Вит в Битката при Утус (447 г.).
Българските войски не срещат по-сериозна съпротива и налагат властта си на Балканите, достигайки до Термопилите.

Ето един вражески,
римски поглед към събитията:
 "Варварският народ, който беше в Тракия, стана толкова силен, че повече от сто града бяха превзети, а Константинопол почти беше заплашен и повечето хора избягаха оттам... И имаше толкова убийства и кръвопролития, че мъртвите не можеха да бъдат преброени. Ах, те превземаха църкви и манастири и избиваха множество монаси и девици". – из Житие на свети Ипатий от Калиник.
Атила поискал като условие за мира империята да продължи да плаща данък в злато и да освободи територията, достигаща 450 km източно от (Сигиндун) и на 150 km южно от Дунав. Преговорите между двете страни продължават близо три години.

Историкът Приск, посланик в лагера на Атила през 448 г. и  по-късните произведения на Йордан, дават  описание на двора и скитския произхода на Атила и военноначалниците му:
"За нас и варварските гости бяха подготвени изобилни ястия, поставени в сребърни съдове, но той,(Атила), яде само месо от дървена купа. Във всичко останало той се държаше умерено. Чашата му беше дървена, докато на гостите бяха дадени бокали от злато и сребро. Дрехите му също бяха съвсем прости, забележителни само с чистотата си. Мечът, който носеше отстрани, закопчалките на скитските му обувки, юздите на коня му не бяха украсени, като тези на другите скити, със злато или скъпоценни камъни, или нещо скъпо.


Интересна личност за нашата история е  Ирник  от владетелския род Дуло.
 От историческите извори знаем, че той е трети син на  Атила и майка му е българка.Ирник е роден през 441 година.
 През шейсетте години на V век неговият по-голям брат и върховен хунорски владетел Денгизих го обявил за съвладетел в Хунорската империя и му дал да управлява част от империята, заселена основно с българи.
Ирник се оказва успешен владетел и обединил по-голямата част от българите. През 467 година брат му Денгизих е убит и управляваната от него Хунорска империя започнала да се разпада. Ирник успял да вдъхнови за нов живот Стара Велика България.
Това негово дело оставило дълбока диря в историческата памет на народа му и го превърнало  в епоним на цял един период от време.


*Уикипедия, свободната енциклопедия:
Анастасиевите стени или „Дългите стени“ (на гръцкиΑναστάσειο Τείχος, Μακρά Τείχη της Θράκης; на турскиAnastasius Suru, Uzun Duvar) са укрепена отбранителна линия – вал с каменни стени пред Констонтинопол, преграждащи подстъпите към него от Мраморно море пред град Силиврия (Silivri, на гръцки: Σηλυβρία) до Черно море при с. Подима (дн. Yalıköy). Носят името на византийския император Анастасий I (упр. 491 – 518) и са издигнати за защита на Цариград от заплахите от  българите.
Анастасиевата стена е била изградена още през 469 г. по времето на императора Лъв I (457 – 474 г.) и през 478 г. по времето на император Флавий Зенон (476 – 491 г.). Името на стената обаче идва от императора Анастасий I, който основно я ремонтира, укрепява и възстановява през периода 507 – 512 г. Стената се намира на 65 км западно от Константинопол и първоначално е била 56 км дълга. От нея в добро състояние е останало почти половината, с височина на места до четири метра. Тя може да се сравнява с Адриановия вал, Мощната укрепена линия е преодолявана нееднократно от българите, един от първите в това е владетелят на кутригурите Заберган в 559 г. обсадил Цариград начело на голяма съюзна армия от българи и славяни,(скити). [1]

Литература:
Maenchen-Helfen, S. 77.
 www.boudicca.de
Теофан Изповедник, Хронография (първичен извор)
Евагрий Схоластик, Historia ecclesiastica IV, 3
 Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 79 – 80.
 Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 30.
 Йордан, „Гетика“, 178
Други
Приск, Византийска история; превод на английски от Джон Бъри
Йорданес, Произход и деяния на готите; превод на английски
Василий Николаев, „Чуваши. Этническая история и традиционная культура.“, Москва, 2000.
Николаев В. В., „История предков чувашей. XXX в. до н.э. – XV в.н.э.“, Чебоксары, 2005.
Даббуд – брат Аттилы Бледа, сын Муенчака.
Бат – Ильяс – одно из прозвищ Аттилы.
Гулаим – дочь Бабая-алыпа, воительница, покровительница воинов.
Здесь названо имя создателя песен об Аттиле – Баяна, и творил он у бека Хайджина Балтаварлы, т.е. у князя тмутараканского Мстислава – Константина Владимировича, сына св. Владимира I (989-1036 гг.).
Элаг – Иллаг, сын Аттилы, погиб в битве при Недао в 454 г.
На седьмом веке Турджана… - сын императора Аскыпа Таргиза, 252 – 237 гг. до н.э., и Гуджи Иляркай, по имени Турджан, по прозванию Дуло, основатель династии белых гуннов или хонов, от которой произошел Аттила.
Carmelo Capizzi, L'imperatore Anastasio I (491 – 518). Studio sulla sua vita, la sua opera e la sua personalità. Pontificium Institutum Studiorum Orientum, Rom 1969 (Orientalia Christiana Analecta 184, ISSN – 7449 1590 – 7449).
Peter Charanis, Church and State in the Later Roman Empire. The religious policy of Anastasius the First, 491 – 518. 2. Auflage. Kentron Byzantinon Ereunon, Thessalonike 1974 (Byzantina keimena kai meletai 11.
Brian Croke, Poetry and Propaganda: Anastasius I as Pompey. In: Greek, Roman and Byzantine Studies. 48, 2008, ISSN – 3916 0017 – 3916, S. 447 – 466, online (PDF; 291 KB).
Linda-Marie Günther, Anastasius. In: Manfred Clauss (Hrsg.): Die römischen Kaiser. 55 historische Portraits von Caesar bis Iustinian. 2. durchgesehene Auflage. Beck, München 2001, ISBN 3-406-47288-5, S. 418 – 424, S. 475.
Fiona K. Haarer, Anastasius I. Politics and Empire in the Late Roman World. Cairns, Cambridge 2006, ISBN 0-905205-43-X (Arca 46), (Oxford, Univ., Diss., 1998: The reign of Anastasius I, 491 – 518.).
A. D. Lee, Anastasius. In: Averil Cameron (Hrsg.): The Cambridge Ancient History. Bd. 14, Cambridge 2000, S. 52 – 62.
Mischa Meier, Staurotheis di’hemas – Der Aufstand gegen Anastasios im Jahr 512. In: Millennium. 4, 2007, S. 157 – 237.
Mischa Meier, Anastasios I. Die Entstehung des Byzantinischen Reiches. Klett-Cotta, Stuttgart 2009, ISBN 978-3-608-94377-1.


Декларация за поверителност


„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.


=
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение.
Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.

За контакти: yphalachev@gmail.com



Follow by Email

Публикуваната в този сайт информация е за общообразователни цели, и не следва да служи за самостоятелно поставяне на диагноза и започване на самолечение. Сайтът не носи отговорност при настъпили здравни неблагополучия вследствие на неправомерно използване на публикуваните тук информационни материали.